Решение № 7287 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2015 г.

Решение № 7287 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното против решение № 1002 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 3570/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № РД- 14-063/27.10.2014 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Д. И. И. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички представени доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав при обсъждане на всички представени доказателства. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалноправни норми е направени при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано е преценено, че административният акт е издаден без да са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл). В разглежданата хипотеза е установено, че ответницата по касационната жалба е назначена като държавен служител в Изпълнителна агенция по лозата и виното на длъжност "главен инспектор", считано от 23.09.2013 г. (заповед № РД-14-018/20.09.2013 г.). Същата е чл. на Българската социалистическа парния (БСП) и съгласно протокол от 12.10.2012 г. на Общинската отчетно - изборна конференция на БСП - Девня е избрана за председател на Общинския съвет (Обс) на БСП- Девня. Към датата на назначаването за държавен служител И. не е освободена от длъжността в ръководството на БСП, независимо, че е подала заявление за напускане на поста на 22.09.2013 г. Мандатът й като председател в партийната структура е прекратен са решение на Общинската конференция на БСП - Девня съгласно протокол от 14.10.2014 г., а със заповед № РД-14-063/27.10.2014 г. служебното правоотношение на И. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, считано от 30.10.2014 г. При тези данни административният съд правилно приема, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение И. не заема ръководна длъжност в политическа партия и следователно не е налице несъвместимост по смисъла на закона за изпълнение на държавна служба. Този извод следва от решението, взето на 14.10.2014 г. на Общинската конференция на БСП - Девня за освобождаване на И. от ръководната партийна длъжност, което следва да бъде съобразено с оглед обстоятелството, че не е оспорено и отменено по реда, предвиден в устава на партията, а и липсват доказателства, които да го опровергават. Изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл са кумулативни, поради което разпоредбата може да се приложи само, ако нарушението съществува и към момента на прекратяване на служебното правоотношение. В случая към датата на постановяване на заповедта за освобождаване от държавна служба основанието за несъвместимост не съществува, т. е. не е осъществена втората кумулативна предпоставка, предвидена в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, поради което следва да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. При тези данни административният съд законосъобразно приема, че за органа по назначаването не са изпълнени предвидените в закона предпоставки и следователно не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на И. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Възраженията на касатора, свързани с редовното провеждане на Общинската конференция на БСП - Девня на 14.10.2014 г. и валидността взетите от този орган решения не следва да бъдат обсъждани, тъй като решенията на партийните организации и органи могат да бъдат оспорени по реда, посочен в устава на партията, но не и в настоящото производство (чл. 15 от устава на БСП). Съображенията на първоинстанционния съд за допуснати при постановяване на заповедта съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, не се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед е писмена и съдържа, изброените в нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити (последният текст е специален по отношение на чл. 59, ал. 2 от АПК), поради което съответства на изискванията за форма. Спазени са и административнопроизводствените правила с оглед събраните доказателства, които установяват, че И. заема ръководна длъжност в местна организация на БСП. Тези заключения обаче не се отразяват на правилността на крайния извод на съдебния състав относно наличието на основания за отмяна на заповедта, поради което не обосновават отмяна на постановеното решение. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извърша проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 от АПК и на страните е осигурена възможност да представят доказателства в подкрепа на изразените становища, а в съответствие с чл. 171, ал. 4 от АПК на същите са дадени указания за представяне на доказателства за релевантни за спора обстоятелства (протоколи от съдебни заседания). Решението е постановено след обсъждане и анализ на всички представени доказателства, като са съобразени доводите и възраженията на страните. Решението на проведената на 14.10.2014 г. Общинска конференция на БСП - Девня за освобождаване на И. от ръководната длъжност в местната партийна структура правилно е взето предвид от първоинстанционния съд, тъй като липсват данни същото да е оспорено и отменено по съответния ред. Съображенията на административния орган относно валидността на решението на партийната конференция правилно не са обсъдени от съдебния състав с оглед изложеното по-горе относно реда за оспорване на този акт. Ето защо доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички възражения е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,