Решение № 15884 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2009 г.

Решение № 15884 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Мария Тодорова Станчева-Станева против решение № 34 от 09.04.2009 г., постановено по адм. дело № 147 по описа за 2007 г. Релевира се оплакване за неправилно приложение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба Национален осигурителен институт оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Кърджали е било образувано по предявения от ищцата Мария Станчева-Станева иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против ответника - НОИ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно разпореждане за прихващане и възстановяване от 20.09.2007 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с решение от 19.09.2007 г. на директора на РУ "СО" Кърджали, с което е прихваната сума от неправилно изчислени и изтеглени суми като обезщетение за временна нетрудоспособност с вземане, представляващо обезщетение за гледане на болно дете до 18-годишна възраст. Претендираната от ищцата сума е 209.90, ведно с лихва в размер на 18.85 върху сумата, запорирана от ответника. С решението си Административен съд - Кърджали е отхвърлил иска, приемайки същия за неоснователен. Обосновал се е с обстоятелството, че след отмяна незаконосъобразното разпореждане за прихващане и възстановяване, исковата сума за причинените имуществени вреди е платена на ищцата, а твърдените в исковата молба вреди, не са доказани. Решението е правилно. Неимуществените вреди, макар и твърдени в исковата молба, полежат на доказване. Същите са елемент от фактическия състав на отговорността и наличието им не се презюмира от закона, само поради наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на администрацията. Те са включени в предмета на доказване, както и останалите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, а задължението да ги докаже в исковото производство е на ищеца. По тази причина изводът на съда за неоснователност на исковата претенция за обезещетение за неимуществени вреди е правилен и обоснован. Претенцията за лихви върху за вземане срещу държавата, произтичащи от общественото осигуряване, е уредена специалния по отношение на ЗЗД нормативен акт - КСО. От него следва да се изхожда и при претендирани от осигурените лица лихви върху вземания срещу осигурителния институт. При всички случаи обаче, при наличие на вземане, произтичащо от ревизионен акт за начет по ДОО, основателността на вземането се установява по реда на КСО, т. е. осигурителният орган следва да се произнесе по основателността и размера на същото в производство по издаване на акт за възстановяване и прихващане, (индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по специален ред). Законосъобразността на претенцията за възстановяван на суми, произтичащи от вземане срещу осигурителния институт, се проверява в производството по чл. 117 и сл. от КСО, което е специално по отношение на исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ, в което е предявен инцидентен установителен иск за признаване на действието или бездействието за незаконосъобразно, респ. когато искът е съединен с оспорване по съдебен ред на административен акт. По тази причина, изводите за недоказаност на претенцията за имуществени вреди - лихви от запорираното вземане, се явяват правилни. Решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение