Решение № 13069 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. Демирева, против решение 793 / 01.06.2021 г. по адм. дело 2553 / 2020 г. на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД, чрез адв. Мелконян изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 793 / 01.06.2021 г. по адм. дело 2553 / 2020 г., Административен съд Бургас е отменил писмена покана РД-25-1064-5 / 20.11.2020 г., издадена от директора на РЗОК Бургас за възстановяване на суми в общ размер на 9000.00 лева, получени без правно основание за извършена медицинска дейност по клинична пътека (КП) 252.1. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт, с който е обективирано волеизявление за възстановяване на извършени разходи във връзка с лечение на здравноосигурени лица (ЗОЛ) е издаден при неточно и непълно изясняване на фактите по спора и липса на мотиви, обосноваващи порок във формата и административнопроизводствените правила. Обективираната разпоредителна воля на органа не съответства на събрания по административната преписка доказателствен материал. Решението е правилно. По делото е установено, че въз основа на заповед РД-25-1064 / 25.09.2020 г. на директора на РЗОК Бургас е била извършена тематична проверка на лечебно заведение Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД, относно спазването на изискванията на Национален рамков договор за медицински дейност (НРД за МД) 2020 2022 г. Било е установено с протокол 1006 / 21.10.2020 г., че ЗОЛ е хоспитализирано по КП 252.1 Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания от 21 до 23.01.2020 г. с окончателна диагноза : Вторично злокачествено новообразувание на кости и костен мозък и придружаващо заболяване: Злокачествено новообразувание на простатата аденокарцином, а по т. 2 ЗОЛ, хоспитализирано по КП 252.1 Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания от 27 до 29.01.2020 г. с окончателна диагноза: Вторично злокачествено новообразувание на кости и костен мозък и придружаващо заболяване: Инфилтриращ дуктален карцином горен външен квадрант на млечната жлеза. С връчването на протоколите е било подадено възражение от лечебното заведение. Въз основа на възражението е било изготвено становище от началник отдел ДКИОД в РЗОК Бургас, с което констатациите в протоколите от извършената проверка са потвърдени като правилни и законосъобразни. Последвало е издаването на писмената покана за възстановяване на получените суми без правно основание в размер на 9 000.00 лева за това, че е била извършена медицинска дейност за ИЗ 90140 и ИЗ 90325 по КП 252.1. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил относимите факти, които са обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорената писмена покана е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът правилно е приел, че актът е издаден при допуснати нарушения по чл. 146, т.3 АПК, защото административният орган не е доказал наличие на хипотезата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. Правилно е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и на основание по чл.146, т.2 АПК, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 АПК и го е отменил. По делото е било изслушано заключение на вещо лице лъчетерапевт, установяващо, че непредвидимостта на появата на метастази предполага използването на радиохирургията като най-подходящият метод за лечение. При провеждането на лечението са били облъчени различни обеми и различни анатомични области. От научна гледна точка, относима към световните стандарти, облъчването на различни области не означава, че е извършено повторно. В случая при втората хоспитализация на двете ЗОЛ лечението, което е било заплатено от НЗОК на ответника в настоящето производство е било своевременно и необходимо за живота и здравето на осигурените лица, както и че същото е било осъществено според правилата на добрата медицинска практика, обема и изискванията на клиничната пътека. Не са изпълнени от административния орган задълженията му по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да събере относимите към него доказателства. Доказателствената тежест е върху административния орган да докаже по безспорен начин наличието на обстоятелствата, послужили като основание за издаване на процесната покана. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение