Решение № 10025 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2009 г.
ВАСVI отделение24.07.2009 г.докладчик Александър Еленков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 4 от 13.02.2009 г. по адм. дело № 526/2008 г. на Административен съд - гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10025 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Враца срещу решение № 4 от 13.02.2009 г. по адм. дело № 526/2008 г. на Административен съд - гр. Враца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменено задължението на лечебното заведение с фирма по Търговския закон ЕТ "Д-р Лилия Сивчева" - гр. Враца да заплати на РЗОК - гр. Враца (да възстанови) сумата 1890, 05 лв., което задължение било разпоредено с писмо изх. № 29-07-1470 от 6.11.2008 г. на касационния жалбоподател, поради констатирано превишение на регулативните стандарти за първото и за второто тримесечия на 2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че съдържащата се в писмото покана за плащане на посочената сума е административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 233 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006). С касационната жалба се инвокират доводи за недопустимост и за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Акцентира се на обстоятелството, че търсените от РЗОК суми не са неоснователно получени от ЕТ "Д-р Лилия Сивчева", а представляват изплатени в повече от предвидените с бюджета на Националната здравноосигурителна каса средства за специализирани медицински дейности (СМД) и за медико - диагностични дейности (МДД) по причина допуснатото от ЕТ "Д-р Лилия Сивчева" превишаване на определените му с договора регулативни стандарти за такива изследвания. По издадените над определения лимит направления за СМД и МДД ЕТ "Д-р Лилия Сивчева" не е получил процесните суми, а те са били изплатени на изпълнителите на специализирана медицинска помощ, извършили медицинските услуги по издадените в повече направления. Затова спорът за съществуването на задължение за ЕТ "Д-р Лилия Сивчева" да възстанови на РЗОК средствата, изплатени за назначени от ДКЦ и изпълнени от лекари - специалисти СМД и МДД над утвърдените лимити (регулативни стандарти) има гражданскоправен характер и не се регулира от правилата на НРД 2006, нито от тези по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно. Административен съд - гр. Враца е приложил точно материалния закон и трайно установената съдебна практика, според която писмената покана за плащане (възстановяване) на средствата, изплатени над установените лимити за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност, създава основание за принудително събиране на посочените в нея суми чрез прихващане по административен ред и затова представлява едностранно властническо волеизявление. Тя създава задължение за прихващане и определя способа за неговото изпълнение. Това неминуемо засяга законни интереси на изпълнителя на медицинска помощ. Ето защо писмената покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК (виж по-долу цитираните решения на ВАС-VI отд.). В процесния случай данните по делото обуславят извода, че касационният жалбоподател е издал индивидуален административен акт - писмена покана за възстановяване на изплатени без правно основание суми - при липса на надлежно съставен "Протокол за неоснователно получени суми" и при пълно игнориране на административнопроизводствените правила по чл. 233 и чл. 234 НРД 2006, което е недопустимо според трайно установената съдебна практика. Законосъобразен и обоснован е изводът на Административен съд - гр. Враца, че отменената от него писмена покана, наименована уведомително писмо, е издадена при съществени нарушения на посочените административнопроизводствени правила и поради това е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Тези правила се прилагат за събирането както на парични суми, неоснователно получени лично от изпълнителя на медицинска помощ плащания, така и за неоснователно изплатени по негова вина на други изпълнители на медицинска помощ. Не са налице основания за отклоняване от константната съдебна практика, част от която е формирана по идентични касационни жалби на същия касационен жалбоподател - директора на РЗОК - гр. Враца: реш. № 5921 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 2870/2009 г.; реш. № 6878 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 2588/2009 г.; реш. № 7200 от 2.06.2009 г. по адм. дело № 32/2009 г.; реш. № 7754 от 11.06.2009 г. по адм. дело № 3082/2009 г.; реш. № 8012 от 17.06.2009 г. по адм. дело № 2868/2009 г.; реш. № 8219 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 1535/2009 г.; реш. № 8496 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 3581/2009 г.; реш. № 8514 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 3176/2009 г.; реш. № 8578 от 26.06.2009 г. по адм. дело № 3174/2009 г.; реш. № 8582 от 26.06.2009 г. по адм. дело № 4169/2009 г.; реш. № 8653 от 29.06.2009 г. по адм. дело № 3060/2009 г.; реш. № 8657 от 29.06.2009 г. по адм. дело № 3173/2009 г.; реш. № 8951 от 6.07.2009 г. по адм. дело № 4162/2009 г.; реш. № 9206 от 8.07.2009 г. по адм. дело № 4041/2009 г.; реш. № 9474 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 5847/2009 г.; реш. № 9681 от 15.07.2009 г. по адм. дело № 3583/2009 г.; реш. № 9734 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 1713/2009 г.; реш. № 9735 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 1313/2009 г., всичките на ВАС-VI отд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 21, ал. 1