Решение № 8355 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2007 г.

Решение № 8355 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2007 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Христов Василев от гр. Радомир срещу решение № 33 от 6.07.2007 г. по адм. д. № 34/2006 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник, "Мини Перник" ЕАД (в ликвидация) гр. Перник и ЕТ "Венцислав Йорданов - Надежда" гр. Перник не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 33 от 6.07.2007 г. по адм. д. № 34/2006 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, II състав е оставил в сила Решение № 9 от 31.08.2005 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник, с което е потвърдено Разпореждане № 4013 от 8.07.2005 г. на началник отдел "ОВКО". Съдът е приел за установено, че процедурата по чл. 110 КСО е била спазена. Жалбоподателят въпреки издадените болнични листове е упражнявал труд, поради което правилно административният орган е постановил връщане на начисленото обезщетение за временна неработоспособност. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че диспозитивът на съдебния акт е непрецизен с оглед нормата на чл. 42, ал. 1 ЗАП (отм.). Съгласно този текст съдът е следвало да постанови отхвърляне на жалбата, а не оставяне в сила на обжалваното решение на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник. Независимо от това обаче правният резултат е ясен и допуснатата неточност не се отразява на правилността на решението. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО на съдебен контрол подлежи решението на директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а не ревизионния акт. Според чл. 110, ал. 2 КСО по съставените актове за начет отговорните лица могат да направят само възражение по административен ред, по което възражение контролния орган се произнася с мотивирано заключение. В тези случаи се прилага не ДОПК, а специалния нормативен акт КСО. В тази връзка детайлно изследване на ревизионния акт не се налага. По отношение на начина на връчване на книжата и на ревизионния акт, както и за възможността за защита срещу действията на органите на НОИ настоящият състав на ВАС споделя изцяло съображенията на Пернишкия окръжен съд, които не е необходимо да се повтарят. По отношение на законосъобразността на ревизионния акт се вземат пред вид и представените от процесуалния представител на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник заповед № V-359 от 1.06.2005 г. и допълнителните споразумения към трудовите договори на Станимир Крумов Стоянов и на Кольо Стоянов Стефанов. Както в производството пред административния орган така и по първоначалното дело е било безспорно установено, че за процесния период Иван Христов Василев от гр. Радомир е получавал редовно всеки месец по ведомост трудовото си възнаграждение при осигурителите ЕТ "Венцислав Йорданов - Надежда" гр. Перник и "Мини Перник" ЕАД (в ликвидация) гр. Перник, а от осигурителя "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник е получавал обезщетение поради отпуск по болест. Видно от болничните листове определеният на Василев от здравните органи режим е "стационар и домашен" и "домашен и амбулаторен". Несъмнено упражняването на труд на две други работни места представлява нарушаване на този режим. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. В тази връзка и материалния закон е бил приложен правилно. По делото е депозирана и частна жалба срещу определението от 14.09.2007 г. (неправилно посочено 2006 г.), постановено по адм. д. № 34/2006 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, II състав. С това определение са присъдени в полза на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник разноски. Предвид обстоятелството, че решението по първоначалното дело е било обжалвано и с оглед на разпоредбата на чл. 70 ГПК (отм.) частната жалба се възприема като част от касационната жалба с насоченост срещу присъдените разноски. Обжалваното определение е правилно. Срокът по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) е спазен. Определеният размер на разноските, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, е съобразен с разпоредбите на чл. 64, ал. 5 ГПК (отм.) и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното съдебно решение се оставя в сила. С оглед изхода по спора и на основание чл. 143 АПК в полза на РУ "Социално осигуряване" гр. Перник се присъжда сумата 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221 и чл. 234 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,