Решение № 7831 от 7.9.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. И. Тахчиева обжалва Решение 212/09.02.2021 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 310/2020 г., с което е обявен за нищожен изричен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж Сграда-барбекю с идентификатор 61813.760.183.5 по КККР на гр. Разлог, обективиран в писмо изх. 9400-4153/8/ от 06.03.2020 г. на кмета на община Разлог, и преписката е изпратена на главния архитект на общината за произнасяне. От ответниците кметът на община Разлог (чиято касационна жалба против решението е оттеглена и съответно оставена без разглеждане с Определение 643/09.04.2021 г. на първостепенния съд) не изразява становище по касационното оспорване, Ц. Наков е на позиция за допустимост и правилност на атакуваното решение. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима и основателна. Оспореното решение е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Обявеният за нищожен акт-писмо изх. 9400-4153/8/ от 06.03.2020 г. на кмета на община Разлог не представлява волеизявление с белезите на изричен отказ по смисъла на чл. 214, т. 2 вр. т. 1 ЗУТ и чл. 21, ал. 1 АПК, който е съдебно атакуем по реда на чл. 215 ЗУТ. С него, в изпълнение на указанията на началника на РДНСК, кметът на общината е уведомил заинтересованите лица за последващите действия по повод на сигнал за премахване на незаконен строеж сграда-барбекю. В писмото е възпроизведено намерението на главния архитект на общината да бъде отказано издаването на удостоверение за търпимост на обекта и е отразена декларация на Наков при среща с кмета на общината да премахне доброволно строежа в определен срок. Направено е предупреждение, че ако строежът не бъде съборен ще започне производство по чл. 225а ЗУТ за неговото принудително премахване и ще бъде наложена глоба на нарушителя по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Изявлението в писмото, в частност по отношение на искането на Наков за издаване на удостоверение за търпимост на сградата на допълващо застрояване, не изразява собствена воля по основателността му. Не е налице препратка към мотивите на главния архитект и не се очертава обективна връзка между възприемането им и формирането на изходящ от самия кмет на общината отказ да издаде удостоверение за търпимост. Доколкото заявлението е резолирано до главния архитект, който е и компетентният да го разгледа орган - § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ вр. чл. 144, ал. 3, чл. 145, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 2 ЗУТ, кметът на общината не се е произнесъл и в качеството си на орган, сезиран с искане за издаване на административен акт. По съществото си писмото може да бъде определено като уведомително. Съставено е в процедура, образувана по сигнал за незаконно строителство пред кмета на общината, а не в производство пред главния архитект за издаване на удостоверение за търпимост на същия обект. В тази насока и указанията на началника на РДНСК са продиктувани от постъпилата жалба срещу отказ за произнасяне по подадения сигнал за незаконен строеж. Писмото отговаря на поставените от началника на РДНСК въпроси, съответно в изпълнение на неговите указания осведомява заинтересованите лица относно фактическата обстановка по преписката. Затова и то не е годно да породи непосредствена неблагоприятна промяна в правната сфера на Наков, а въпросът за съдбата на исканото от него удостоверение за търпимост, респ. защитата против евентуален отказ да бъде издадено, е неотносим към критериите за квалификация на акта. В останалата му част решението на административния орган да инициира процедура по премахване на строежа също не формира подлежащ на съдебно оспорване акт нито според общата клауза на чл. 21 АПК, нито на специално основание по ЗУТ. Атакуема по съдебен ред е само заповедта за премахване по аргумент от чл. 214, т. 3 ЗУТ. Съдебното решение, постановено при наличието на отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК за допустимост на първоинстанционното производство, следва да бъде обезсилено, а делото - прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора, в полза на касационната жалбоподателка Тахчиева ще бъдат присъдени своевременно заявените разноски, представляващи държавна такса за образуване на касационното производство и адвокатско възнаграждение за двете инстанции. С оглед релевираното от ответника в откритото съдебно заседание възражение, съдът приема претендираното от касаторката възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция за прекомерно. По делото е проведено само едно заседание и същото не разкрива фактическа или правна сложност, която да обоснове размер на възнаграждението, превишаващ минималния по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство по административни дела без определен материален интерес по ЗУТ, а именно 900 лв. Заедно със заявеното и платено възнаграждение от 900 лв. в производството пред административния съд и държавна такса пред ВАС от 70 лв., разноски се дължат в общ размер от 1870 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение