Решение № 2997 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2013 г.

Решение № 2997 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Евгения Борисова Мянова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Тотка Янева, против решение № 1957 от 25.03.2013 г. постановено по адм. дело № 10347/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (ИД на АГКК), гр. София, редовно призован не се явява и не се представлява. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, също не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Евгения Борисова Мянова, срещу заповед № РД-18-68 от 2.12.2010 г. на ИД на АГКК-София, с която е одобрена КККР за р-н "Витоша", СО, в частта й относно имоти с идентификатори № 68134.1933.153 и № 68134.1933.152, като неоснователна. Това решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по същата жалба, с решение по адм. дело № 6252/2012 г. на Върховен административен съд и връщане на делото за ново разглеждане и назначаване на СТЕ. За да постанови този резултат и в изпълнение указанията, дадени с отменителното решение на ВАС, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. По спорния за делото въпрос, относно заснетата имотна граница между поземлени имоти № 152 и № 153, съдът е приел, с оглед на това, че се касае за първоначално одобрен кадастър по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, че тази граница е установена правилно на основание последно действащия кадастрален и регулационен план от 1999 г. и решение № 85 по протокол № 56/2003 г. на СОбщС, които планове са с предимство пред материализираната на място ограда, съгласно приоритетните критерии по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР (в ред. на Д. в. бр. 82/2011 г.). Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Установено е от заключението на вещото лице, че по кадастралния план от 1955 г. имота на Борис Начев Мянов, наследодател на касатора, е заснет с пл. № 26, на основание нот. акт за собственост № 47/1954 г., а съседния му, собственост на Крум Димитров Лошанов, респ. на правоприемниците му - Кирил Йорданов и Иванка Йорданова, е заснет с пл. № 25. По действащия кадастрален и регулационен план на м. "Манастирски ливади-запад", одобрен със заповед от 10.02.1999 г. на гл. архитект на СО, тези два имота съответстват на имоти с пл. № 153 и № 152, за които са отредени УПИ Х-153 и УПИ ХI-152, в кв. 68. По оспорената КККР, имотните граници на поземлени имоти № 152 и № 153, съответстват на границата между УПИ Х и УПИ ХI по този действащ план от 1999 г. По делото е установено, че на място между двата имота съществува материализирана граница-ограда, която не съвпада с отразената в кадастралната карта. Тази материализирана граница е заснета от вещото лице на скица-приложение № 4 към заключението му, нанесена с червен цвят. Измерена площа на двата имота по съществуващите огради възлиза на 400 кв. м. за всеки от тях, т. е. с 20 кв. м. повече за имот № 153 от нанесената в КККР. При тези данни изводът на съда, че границата между имота на касаторката и съседния му имот № 152 е установена правилно, е незаконосъобразен. Същият противоречи на изброените приоритетни критерии за установяване границите на поземлени имоти по чл. 14, ал. 1, т. 2 от посочената Наредба № 3/2005 г. ( в ред. Д. в. бр. 16/2006 г.) в сила към датата на издаване на заповедта. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, т. е към 2.12.2010 г., а не и след това. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания, по чл. 142, ал. 2 от АПК, в случая е неприложимо, поради следното: Нови факти от значение за делото са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон или частичната им отмяна, не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правно значение имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. Настоящият случай не е такъв. Отмяната на т. 2 на чл. 14, ал. 2 от цитираната Наредба № 3/2005 г. и преместването й като съдържание в нова т. 6 на същия член, извършено с изменението на Наредбата (Д. в. бр. 82/21.10.2011 г.) действа занапред. На това изменение не е придадено обратно действие, с изрична правна норма. Поради това въпросното изменение на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от тази Наредба (Д. в. бр. 82/2011 г.) не е нов юридически факт, който следва да бъде преценяван от съда към момента на приключване на устните състезания по отношение на оспорената заповед. Спрямо нея е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5, в редакцията от преди това изменение. Като не е отчел горното и е преценявал законосъобразността на акта спрямо изменената редакция на чл. 14, ал. 1, която не е била действаща към момента на издаване на заповедта, съдът е нарушил съществено закона, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Евгения Борисова Мянова бъде уважена, а оспорената заповед отменена, като незаконосъобразна, на основание чл. 227, ал. 1 от АПК. Заповедта е незаконосъобразна тъй като противоречи на материалния закон - чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. (ред. Д. в. бр. 16/2006 г., сега отм.), предвиждащ установяване на границите на поземлените имоти от съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1 от същата разпоредба - критерий, който приоритетно предхожда критерия по т. 3 и т. 4 - кадастралните и регулационни планове, одобрени по отм. ЗТСУ и др. Като последица от отмяната на заповедта и на основание чл. 228, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът следва да върне преписката обратно на органа - ИД на АГКК, за преработка в отменената част, касаеща имотната граница между имоти 153 и 152, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. При този изход и направеното искане в касационната жалба за разноски, като последица от уважаването й, на Евгения Борисова Мянова следва да се присъдят всички съдебни разноски по първото и настоящето разглеждане на делото пред двете инстанции, в размер на 475 лева общо, за сметка на ответника - АГКК, гр. София. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение