Решение № 15705 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2020 г.

Решение № 15705 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 5015/28.09.2020 г. по адм. дело № 3554/2020 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отменена негова заповед № 76/13.03.2020 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и допълнителна молба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба – Д. Нанчева, с адрес в [населено място], в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административния съд (АС) е установил, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Д. Нанчева на длъжност началник на отдел с ранг IV старши в Дирекция "Селскостопански пазарни механизми", отдел "Вино, промоционални програми и лицензии" в Държавен фонд "Земеделие", считано от 13.03.2020 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) с посочени в заповедта мотиви – поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, тъй като същата престава да отговаря на изискванията за заемане на длъжността. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, но в нарушение на приложимото материално право. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС за липса на материалноправни предпоставки за издаване на процесната заповед. Посоченото в заповедта правно основание – чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите на здравословни причини, която е възникнала по време на това правоотношение. Както правилно приема първоинстанционния съд тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действията на страните в служебното правоотношение. Съдът правилно е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а изложените мотиви обосновават за действително настъпила промяна във фактическата обстановка – в изискванията за заемане на длъжността, утвърдена от главния секретар на Държавен фонд "Земеделие". Променените изисквания за длъжността не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Промяната във фактическото положение (въвеждане на нови изисквания за длъжността) не се дължи на обективна причина, а на субективна преценка на една от страните по правоотношението. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Неотносим към мотивите на съда е доводът на касатора, че процесната промяна в длъжностната характеристика е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй като в случая не длъжностната характеристика е предмет на съдебен контрол, а законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид гореизложеното правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение