Решение № 1330 от 7.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 66/26.05.2022 г., постановено по адм. д. 303/2021 г. по описа на Административен съд-Шумен (АС-Шумен). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречието му с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото от него уведомително писмо. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба, като изрично се навеждат доводи, че съдът е следвало да съобрази, че мотивите на оспорения административен акт се съдържат в докладна записка, представляваща подробна разпечатка от констатациите в интегрираната система и е част от административната преписка в ИСАК. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна А. Чъкръкчи оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 66/26.05.2022 г., постановено по адм. д. 303/2021 г. по описа на АС-Шумен е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., с изх. 02-270-6500/5962 от 05.08.2021г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ - РА, гр. София, в частта му, с която са направени намаления на исканите суми, както следва: 1. по подмярка 13.1/НР 1 намаление със сумата от 109,33 лева; 2. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - намаление със сумата от 12088,63 лева; 3. по мярка 12/Натура 2000 намаление със сумата от 52,40 лева; 4. по Схема за преразпределително плащане (СПП) - намаление със сумата от 58,98 лева; 5. по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) намаление със сумата от 2,55 лева; 6. по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) СП (основна) - намаление със сумата от 20,43 лева; 7. по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) - намаление със сумата от 3185,67 лева; върната е преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление в тази му част, при спазване на указанията на съда и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в атакуваната му част е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при съществено процесуално нарушение, неспазване на материалните разпоредби и целта на закона. Решаващият съд е разгледал подробно съдържанието на оспорения пред него акт, за да обоснове извод, че липсват конкретни фактически основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, както и липсва позоваване на мотиви, съдържащи се в друг акт, изготвен във връзка с издаването на оспореното уведомително писмо. Изложени са мотиви за нарушение на принципа за истинност (чл. 7 от АПК). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката и съдебно техническата експертиза, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 , т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Шумен правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред АС-Шумен уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Видно от съдържанието на атакуваното писмо, то не съдържа конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове разпореденото намаление на исканите суми за съответните схеми и мерки за кампания 2019 г., посочвайки и основанието за това. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В конкретния случай касаторът се позовава на докладна записка, за която твърди, че представлява мотиви на административния акт, но такъв документ не фигурира в материалите по делото, поради което настоящият състав счита, че следва да се има се предвид становището на заместник изпълнителния директор ДФЗ, изх. 02-270-6500/5962 от 01.10.2021 г. Правилно решаващият съд е обосновал извод, че последното не съставлява друг документ, който може да замести мотивите към уведомителното писмо, предвид че същото е изготвено на дата 01.10.2021 г., тоест след образуване на съдебното производство и наличието му не може да санира констатираната липса на мотиви в Уведомително писмо, изх. 02-270-6500/5962 от 05.08.2021 г. Допълнително трябва да бъде посочено, че и това становище е посветено основно на възпроизвеждане на разпоредби от различни нормативни актове, описание на извършени административни действия и административни практики, а конкретно относими към заявлението на А. Чъкръкчи обстоятелства са отново в таблицата, представляваща част и от уведомителното писмо или са споменати без конкретизация и с препращане към неиндивидуализирани документи от административната преписка. В този смисъл дори при абстрахиране от момента на изготвяне на становището, то не е в състояние да санира допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на уведомителното писмо. При разглеждане на спора АС-Шумен не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба е наведено като основание чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, но липсват конкретни доводи и оплаквания, които да го обосновават. Законосъобразен и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Двете страни по спора претендират разноски, но по делото не са представени доказателства за направени разноски от ответната страна, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение