Решение № 1480 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2015 г.

Решение № 1480 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Славка Петрова Папазова от гр. София срещу решение № 7501 от 05.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2498/2014 г. по описа на АС-София град, изменено в частта за разноските с Определение № 515/30.01.2015 г. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, касационният съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната от Папазова заповед на областния управител на област София. Редовно призована за съдебно заседание, Славка Петрова Папазова не се явява. Представлява се от адв. Вълев, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията, посочени в жалбата. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, областният управител на област София, се представлява от юриск. Петрова, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение. Ответникът, ДПНК "Железопътна инфраструктура", редовно призован, се представлява от юриск. Витанова, която оспорва жалбата и твърди неоснователност на същата по съображенията, развити от процесуалния представител на областния управител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Славка Папазова срещу заповед № РД-15-023/14.02.2014 г. на областния управител на област София, с която същият на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредил изземване от държането на Папазова на ведомствено жилище -частна държавна собственост, а именно: апартамент № 4, находящ се в гр. София, район "Сердика", ул. "Козлодуй" № 2, бл. 1, вх. "А", ет. 2 поради това, че същата го държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателката и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 80 от ЗДС - процесният имот безспорно съставлява частна общинска собственост, предоставен за управление на Национална компания " Железопътна инфраструктура"; същият се държи и обитава от жалбоподателката и това държане се явява без правно основание на две, паралелно съществуващи правни основания- наемните правоотношения на жалбоподателката са прекратени поради изтичане срока на действие на наемните й правоотношения / установеният срок на наемане на жилището е изтекъл на 29.12.2010г, видно от Заповед за настаняване № 2273/28.12.2007 г. на Генералния директор на НК"ЖИ" - София /, както и поради обстоятелството, че Папазова не е в трудови/служебни правоотношения с НКЖИ по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ППЗДС. Наемателката, още преди изтичане на тригодишния срок за ползване на имота, определен в настанителна заповед № 2273/28.12.2007 г. на Генералния директор на НК"ЖИ" - София, както и непосредствено след това с няколко писма, получени от нея и подробно цитирани и обсъдени от АССГ, е била уведомена, че наемодателят желае наемните им правоотношения да бъдат прекратени, считано от 29.12.2010 г. Предвид тези доказателства АССГ е приел, че наемодателят се е противопоставил на продължилото от страна на Папазова ползване на наетия имот, поради което не е налице хипотезата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД и не може да се приеме, че изтеклия като срочен договор за временно ползване на имота се е трансформирал в безсрочен. АССГ е оставил без уважение наведените от жалбоподателката доводи за това, че малолетната й внучка Цветелина Пеева е регистрирана на адреса на процесното жилище, което съставлява пречка за изваждането на титуляра от него. За да стигне до този извод, административният съд се е основал на изготвения в рамките на административното производство по постановяване на обжалваната заповед социален доклад от Дирекция"Социално подпомагане"- Сердика изх. № ЗД-06-0001/27.11.2013 г., съгласно който внучката живее с родителите си в друг апартамент, различен от процесното жилище. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на приложимите за това правила от процесуалния и материалния закон. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати от съда нарушения, изразяващи се в неотчитане на обстоятелството, че липсвали доказателства процесното жилище да е предоставено за управление на НКЖИ. Правилно съдът е преценил, че материалната доказателствена сила на Акт за частна държавна собственост № 07003/23.02.2009 г. в неговата т. 10 не е преодоляна с представените от процесуалния представител на жалбоподателката в хода на съдебното производство доказателства. Отделно от гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС намира, че представеният по делото Окончателен протокол за разделяне от 17.12.2001 г. не само, че не оборва вписванията по т. 10 от цитирания по-горе акт за частна държавна собственост, а съставлява допълнително доказателство за обстоятелството, че именно на НКЖИ е предоставено управлението на този държавен имот. В раздел I, т. 3 от този Окончателен протокол са описани сградите и земите, които преминават в собственост и управление на разделящите се дружества, като в пункт "Други" е отразено, че всички сгради и земи, които не са описани изрично в раздел I, т. 3, "...преминават в собственост и управление на инфраструктурата. " Доколкото наетите от частни лица жилищни имоти не са изрично изброени в т. 3 от Протокола, то същите следва да се квалифицират като "други" и преминават именно в ресора на предстоящото да бъде сформирано по силата на този протокол бъдещо НКЖИ. Правилно АССГ е приел, че обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон. Обосновано съдът е определил необходимостта от кумулативното наличие на три предпоставки, за да се приеме, че една заповед за изземване на недвижим имот, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е законосъобразна, а именно: 1/ имотът, предмет на заповедта да съставлява държавна собственост; 2/ същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3/ това владение или държане на имота да е без правно основание. Правилно АССГ, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в конкретния случай са налице и трите, кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. По делото не се спори, че процесният ведомствен апартамент е частна държавна собственост и се обитава и държи от жалбоподателката Папазова. Правилно съдът е приел, че към датата на постановяване на обжалваната заповед Папазова държи имота, предмет на заповедта, без правно основание. Липсата на правно основание се обосновава от обстоятелството, че договорът за наем между Папазова и наемодателят Национална компания" Железопътна инфраструктура" е валидно прекратен на две, едновременно налични основания - изтичане срока на договора и липса на трудови/служебни правоотношения с ведомството. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение