Решение № 7071 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2017 г.

Решение № 7071 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9628/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Н. Момчев от гр. Варна за отмяна на влязло в сила решение № 109 от 20.05.2010 г. по адм. дело № 859/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд. Искателят счита, че е налице основанието на чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на решението с мотива, че престъпните действия на жалбоподателя К. Кателиев по набеждаването му във връзка с уведомленията, отправени до него, са установени с влязла в сила присъда по нохд № 3560/2014 г. на Варненския районен съд. Излага съображения, че изводите на съда относно допустимостта на оспорването и незаконосъобразността на заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ са основани на документи, за които в хода на наказателното производство е доказано, че са подписани от лице, с което жалбоподателят живее на съпружески начала и от самия него. Счита, че престъпните действия на Кателиев са във връзка с решаване на делото. Прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне по жалбата срещу заповедта от фазата на преценка относно допустимостта на оспорването. Ответниците – К. Кателиев, С. Попова, А. Панова, В. Кокоров, А. Кокорова, Х. Петрова, М. Пеева, К. Великова, В. Тодорова, И. Габровски, В. Тодоров, И. Иванов, С. Иванова, М. Тодорова, Ц. Тодоров, С. Иванов, Д. Иванов, Т. Хараламбиев, А. Симеонова, О. Рушанян, Р. Василева, Д. Мамистасов, Л. Петров и К. Кара, чрез особения си представител адв. Игнатов, изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Останалите ответници не вземат становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната по чл. 237 и сл. АПК е извънреден и извънинстанционен ред за контрол на влезли в сила съдебни решения. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинността на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан акта, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Общото за всички посочени случаи е, че неправилността на решението е следствие извършено престъпление, наличието на което следва да е установено по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или със споразумение по глава ХХІХ НПК. В случая се поддържа наличието на третата хипотеза - престъпно действие на страна по делото във връзка с решаването му. Искателят Н. Момчев е бил заинтересована страна в производството пред Окръжен съд – Варна, който по жалба на К. Кателиев с решение № 109 от 20.05.2010 г. по адм. дело № 859/2005 г. е отменил заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам. кмета на община Варна. Със заповедта по молба на Момчев е одобрен план за застрояване и съставен на основание чл. 113, ал. 1 и 4 ЗУТ работен устройствен план за УПИ ІV-4, V-5 и VІ-10 в кв. 36 по плана на 8 м. р. на гр. Варна. Като неподлежащо на касационно обжалване решението на Варненския окръжен съд е влязло в сила на датата на постановяването му. Подадената срещу него касационна жалба на П. Момчева и Н. Момчев, на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ, е оставена без разглеждане с определение № 1178 от 25.01.2011 г. по адм. дело № 16279/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, оставено в сила с определение № 13711 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 13538/2011 г. на същия съд, петчленен състав. Искателят представя в подкрепа на искането си присъда № 159/20.04.2016 г. по нохд № 3560/2014 г. на Районен съд - Варна, с която подсъдимият К. Кателиев е признат за виновен в това, че в периода 27.04.2005 г. – 16.05.2005 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта – прокурор при Районна прокуратура – Варна, набедил Н. Момчев и С. Серафимов в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като знаел, че са невинни, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, както и обществено порицание. Присъдата е влязла в сила на 4.11.2016 г., когато е потвърдена с решение по внохд № 834/2016 г. на Варненския окръжен съд. Искателят се позовава на мотивите на присъдата, в които е прието въз основа на изготвените по делото съдебно-графологически експертизи, че подписите върху известия за доставяне от 16.10.2003 г. и 19.05.2004 г. на мястото за подпис на получателя са положени от Д. Йолова, както и че почеркът в текста: "Запознат съм с проекта. Нямам възражение. 20.10.2003 г.", изписан върху съобщение от 10.10.2003 г. и подписът под него са на К. Кателиев. Според искателя съдът е приел за допустима жалбата на Кателиев срещу заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ именно въз основа уведомлението за издаването й, за което в наказателното производство е установено, че е получено на адреса му на 19.05.2004 г. от Д. Йолова, с която същият съжителства. Според Момчев преценката за срочността на оспорването е направена във връзка с твърденията на жалбоподателя пред окръжния съд, че подписите върху посочените уведомления са фалшифицирани и не са положени от него, а престъпните действия на Кателиев са установени с влязлата в сила присъда, след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. За да приеме допустимост на жалбата, Окръжен съд – Варна е изложил следните съображения: жалбата е подадена от надлежна страна – собственик на имот, засегнат от изменението и в законоустановения срок, тъй като видно от приложената по делото обратна разписка, съобщение за издаването й не е изпращано до жалбоподателя. Такова е изпратено до друго лице - К. Кателиев, поради което срокът за обжалване на акта е спазен. По съществото на спора съдът е обосновал извод, че процесната заповед не съдържа фактически основания за издаването й, а само правни - чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и затова не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.);. Приел е, че липсват доказателства по преписката за наличието на някоя от хипотезите, при което се допуска изменение на ПУП. Неизлагането на мотиви е определено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на формата на административния акт, препятстващо извършването на преценка за материалната му законосъобразност. Посочил е, че липсващите фактически съображения на органа за издаване на заповедта не могат да заместят от съда и заключенията на вещите лица. В решението е прието, че при изработването на ПУП е допуснато и друго съществено нарушение на процедурата по чл. 128, ал. 3 ЗУТ, тъй като проектът не е бил съобщен на жалбоподателя Кателиев, което го е лишило от възможността да направи възражение във фазата преди одобряването му. По тези съображения Окръжен съд - Варна е отменил оспорената пред него заповед. Представената от искателя присъда е неотносима към разрешения с влязлото в сила решение административен спор. Набедяването е престъпление, което засяга интересите на правосъдието. То се изразява в изявление пред надлежен орган на властта (в случая - прокурор при Районна прокуратура - Варна), с което се уличава невинно лице в извършването на престъпление. Деецът се стреми да предизвика намесата на органа на властта, за да бъде осъществено наказателно преследване срещу набедения. За да е налице основанието по чл. 239, т. 2 АПК, то престъплението на страната по делото трябва да е обусловило решението, чиято отмяна се иска. В случая влязлата в сила присъда, с която Кателиев е осъден за набедяване по отношение на искателя, не е във връзка с решаването на делото, а поради негово изявление, направено пред прокурор. Събраните в наказателното производство доказателства и мотивите на присъдата не могат да послужат като основание за отмяна по реда на извънредния способ на влязлото в сила решение, с което е отменена заповедта за одобряване изменението на ПУП. Фактите, свързани с това на кого са връчени съобщенията за изготвения проект за ПУП и подписите върху известията за доставяне на издадената заповед са подлежали на доказване в съдебно-административното производство пред окръжния съд чрез допустими доказателствени средства, в което производство искателят е бил страна. Отделно от това документите, обсъдени в мотивите на присъдата, не са обусловили изводите на Окръжен съд - Варна за допустимост на оспорването срещу заповедта за одобряване на ПУП - ПЗ. Те не са и единствено основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Заключението относно срочността на жалбата е мотивирано с обстоятелството, че съобщението за административния акт е изпратено до друго лице, което не е негов адресат. Оспорената пред съда заповед е отменена при прието съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт поради липса на фактически основания за издаването му, което основание не може да бъде преодоляно нито с представената присъда, нито с изложените към нея мотиви. Предвид изложеното искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По тези съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение