Решение № 12775 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 682/2011 г.

Решение № 12775 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 682/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЕВЕ-Х" ЕООД, гр. Р. представлявано от Н. Х. Х., чрез пълномощника си адв. Н. Гаргова, срещу решение № 3809/24.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1708/2008 г., по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 692/04.10.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град Б., потвърден с решение № 174/31.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" в Централно управление на Националната агенция за приходите. В жалбата се излага доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е игнорирал доказателствената стойност на представените от жалбоподателя писмени доказателства с цел доказване на приходи през процесните ревизирани периоди. На следващо място се твърди, че необосновано съдът не е кредитирал заключението на приетата ССЕ и не го е обсъдил с констатациите на органа по приходите, че със сумите по ПКО е завишена данъчната основа и е начислен данък по ЗДДС. М. да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответника по жалбата директора на дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Кръстева оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт 692/04.10.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град Б., потвърден с решение № 174/31.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" в Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта с което на касатора са допълнителни задължения за ДДС в размер на 15 963,97 лв., и лихви в размер на 5 856,57 лв., осигурителни вноски: за ДОО 249,88 лв. и лихви 190,47 лв.; вноски за фонд ДЗПО - 19,75 лв. и лихви 13,67 лв.; ЗОВ-44,14 лв. и лихви 19,43 лв. От фактическа страна съдът е приел, че е спазена процедурата за извършване на ревизия при особени случаи, в хода на която на "ЕВЕ-Х" ЕООД, като правоприемник на ЕТ "ЕВЕ-Х-Нгуен Хай" - Н. Х. Х. са определени данъчни задължения за периода 01.01.2003 г. -31.12.2006 г. За неоснователни съдът е възприел доводите на жалбоподателя, че физическото лице и търговеца, макар да са с еднаква правосубектност, представляват различни данъчни субекти с оглед данъчното облагане, както и възражението, че посочените в ревизионния акт задължения, произтичащи от дейността като едноличен търговец на жалбоподателя не са доходи от реализирани от едноличния търговец търговски сделки, а получени заеми от трети лица. В тази насока съдът е приел, че не са представени доказателства за получаване на процесните суми в заем от трети лица, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като не е кредитирал, представените и приети по делото три броя договори за наем, сключени съответно с Б. А. Мицева за сумата от 26 000 щ. д. на 25.02.2003 г., с ЕТ "Еве-Х-Нгуен Хай" за сумата от 26 000 щ. д. от 25.02.2003 г. и с Е. В. Х.-Нгуен /съпруга на жалбоподателя/ за сумата от 8 000 лв. на 30.11.2004 г. Приел е, че договорът за заем е неформален, реален договор и като частен документ не притежава материално доказателствена сила, а само формална такава, като съгласно чл. 181 от ГПК досежно достоверността на датата по отношение за трети лица е от деня, в който документа е заверен или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ. На следващо място съдът е приел, че приетите по делото приходни касови ордери обсъдени в заключението на вещото лице, не следва да бъдат кредитирани тъй като не съдържат реквизити визирани в чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта му, в която прави връзка между представените приходни касови ордери и регистрираните влезли суми отразени по сметка 499 - други кредитори, в която постъпилата сума е определена като такава подлежаща на връщане на трети лица и несвързана с приходи от стопанска дейност. Заключението на вещото лице не е кредитирано от съда и в частта му, в която се прави извода, че от характера на сметка 102 основен капитал, неизискващ регистрация би могло да се заключи, че постъпилите средства не са от стопанска дейност, а са пари на собственика, като се позовава на факта, че извършеното кредитиране на сметка 102 срещу дебитиране на см. 499 -други кредитори е в нарушение на препоръчителния сметкоплан. При направения обстоятелствен анализ в съответствие с приложимото право на представените по делото доказателства, включително и тези от ревизионното производство, съдът е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че от никое от представените писмени доказателства не може да се установи основанието за посочените осчетоводявания на суми за ревизираните периоди, не е налице основание на стопанските операции, поради което е възприел за правилни констатациите на ревизиращите органи, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗСч. на принципа за документална обоснованост, съгласно който предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. При така изложеното, съдът намира, че данъчната основа за облагане на жалбоподателя за ревизираните периоди е правилно определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установени данни за осчетоводяване на суми, за които не може да се установи произхода им. Доколкото не се спори, а дори изрично се твърди, че същите са постъпили действително в касата на търговеца и същите са послужили за извършване на търговската му дейност, то същите следва да се увеличат приходите за съответния период и да се третират като укрити приходи или доходи, а не като заемни средства. Издаването на РА при особени случаи е регламентирано в чл. 122, ал. 1, от ДОПК, приложим при наличие на някое от обстоятелствата по ал. 1 на същата разпоредба, като същите не е необходимо да са едновременно дадени, а наличието само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането на този специален ред, като органите по приходите, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ДОПК - принцип на обективност в ревизионното производство, следва да се определят данъчната основа на задълженото лице. Констатираното наличие на предпоставка по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, какъвто е настоящият случай, определянето на облагаемата основа в тези случаи, следва да се извърши от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с цел постигане на посочения принцип за обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на жалбоподателя в конкретния случай, както е и процедирано от ревизиращите органи. Като при определяне на данъчната основа да се взети предвид посочените обстоятелства по т. 1-16. В случая всички обстоятелства са взети предвид, видно от събраните доказателства и направения анализ на приходите, разходите, извършваната дейност, наемни договори, придобито и отчуждено недвижимо имущество, получените и извършени доставки и упражненото право на данъчен кредит както и броя на заетите лица, като са взети предвид всички относими и установими реално обстоятелства. Във връзка с горното, поради наличие на посочените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, то е налице и предвидената по чл. 123, ал. 1 от същия кодекс презумпция за наличие на подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, до доказване на противното. На основание на последната разпоредба, правилно са начислени данъци - в случая ДДС върху сумата на укритите доходи, на основание обвързващата презумпция, че същите са получени от търговската дейност на данъчния субект - в случая от продажба на "бяла техника", както и поради регистрацията по ЗДДС. П. в случая е отчетено имущественото състояние през процесния период, в това число и отчитане на приходите и разходите по сделките с недвижимите имоти, относно правата на Х. Х. Н.. Отчетено е наличие на свързани с него лица по § 1, т. 3, буква "а"от ДР на ДОПК - неговата съпруга, като са взети вписаните в съответните документи за покупко-продажба стойности. Изложеното се подкрепя и от изводите на ревизиращите органи, че без процесните суми, посочени по-горе, разходите, на търговеца не се покриват, с оглед на което установеното обстоятелство, че имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи и доходи, източници на финансиране, а направените разходи от Хай Хонг Нгуен и на съпругата му, съществено превишава размера на декларираните средства. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, П. извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Следователно доказателствената тежест в производството по обжалване на процесния ревизионен акт пред съда е на жалбоподателя. От изложеното за неоснователност на възраженията на дружеството, следва и извод, че не са оборени констатациите в обжалвания ревизионен акт, като правилно по размер са определени задълженията по ЗДДС чрез промяна на данъчната основа за съответния данъчен период и съответно резултата за същия. Правилно е възприето като неоснователно заключението на вещото лице в частта, че осчетоводените суми по сметка 102 в кореспонденция със сметки 501 и 499 не оказват влияние на финансовия резултат, тъй като не е установено, че същите средства имат за източник договор за заем. Тъй като такъв не е установен, то същите правилно са отнесени в приход и обложени със следващия се данък, на основание чл. 123, ал. 1 ДОПК. Начисленията за осигурителните вноски произтичат от начисляването им върху основа в по-малко от установения минимален размер на осигурителния доход за съответните месеци в рамките на периода от януари 2003 г. до януари 2007 г., в нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване. Принципът за дължимост на осигурителните вноски върху получените брутни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход по последната разпоредба, е въведен и в чл. 157 КСО за вноските за ДЗПО в чл. 40, ал. 1, т. 1 от закона за здравното осигуряване. Доколкото минималният размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социалното осигуряване е нормативно установен, а не се оспорва от дружеството, че са внесени различни суми, то и в тази част правилно са установени задълженията. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Противно на твърденията в касационната жалба, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод съда за частична основателност на жалбата. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно - икономическа експертиза и относимостта й за правилното решаване на спора. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. При този изход от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 775,55 лева. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение