Решение № 8218 от 31.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Сикони 51 ЕООД Русе, представлявано от П. Тодоров чрез процесуален представител - адв. К. Дончев, против решение 31 от 07.02.2023 г., постановено по адм.д. 330/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) - Варна, потвърден с Решение 112/13.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП и Сикони 51 ЕООД е осъдено да заплати направените по делото разноски. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Излага доводи, че съдебното решение е необосновано, тъй като заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР), заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР), ревизионния доклад (РД), ревизионен акт (РА) и уведомление за извършване на ревизия по чл. 122 ДОПК не са надлежно подписани с електронен подпис, което води до тяхната нищожност. Сочи, че в съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА е отразено, че са издадени чрез информационната система Контрол като електронен документ, подписан с електронен подпис, което не е квалифициран електронен подпис. Твърди, че приложените по делото сертификати за издаване на електронен подпис, удостоверяват само, че на определено лице е издаден електронен подпис с определени параметри, но този сертификат не удостоверява валидно полагане на електронен подпис под конкретен документ. Твърди въз основа на горното, че първоинстанционното съдебното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено, а ревизионния акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е съставен като електронен документ, но не е валидно подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП) и в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 г. Излага съображения, че няма основания за провеждане на ревизията по специалния ред на чл. 122 ДОПК, поради което счита, че същата е проведена в нарушение на процесуалния закон. Сочи, че ревизиращия екип е отказал да се запознае на място с дейността на дружеството и на наличните документи, намиращи се в офиса на Сикони 51 ЕООД, което е нарушение на чл. 115, ал.2 ДОПК. Излага, че заключението на вещото лице е направено на изцяло погрешно разбиране, че е задължително детайлно (поартикулно) завеждане на счетоводна сметка 302/2 в счетоводния софтуер. Сочи, че първоинстанционният съд е отказал назначаване на тройна съдебно-счетоводна експертиза, въпреки оспореното заключение на единична експертиза. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно иска прогласяване нищожността на РА Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г., а ако не е нищожен и да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП чрез процесуален представил в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд гр.Русе е бил РА Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г., издаден от С. Ганчева на длъжност началник сектор - възложил ревизията и А. Димитрова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 112/13.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който в тежест на дружество Сикони 51 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. в размер на 4 585,62 лв. главница и лихви в размер на 571, 68 лв., както и са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди през 2019 г. ( месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06, 08, 10 и 12) и данъчни периоди през 2020 г. (м. 02, 06, 07 и 12) главница в размер на 12 794, 10 лв. и лихви 2 470, 48 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че ревизионното производство е образувано със ЗВР Р- 03001821004033-020-001/16.07.2021 г. и изменена със ЗИЗВР Р-03001821004033-020-002/22.10.2021 г., издадени от началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Варна. Предмет на ревизията са задължения по КД за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и за ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2020 г. Ревизионното производство е било спряно на основание чл. 34 ДОПК със заповед Р- 03001821004033-023-001/02.12.2021 г. и възобновено впоследствие със заповед Р-03001821004033-143-001/04.03.2022 г. Изводите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-03001821004033-092-001/08.04.2022 г., издаден от определения със заповедите за възлагане ревизиращ екип. Ревизираното лице е упражнило правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу констатациите в доклада. След извършена проверка съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е потвърдил валидността на РА приемайки, че същият е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в резултат от надлежно възложена ревизия и в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК. От процесуална страна не са констатирани съществени нарушения в хода на ревизионното производство, водещи до отмяна на акта или нарушаващи правото на защита на ревизираното лице. По делото е назначена ССЕ, чието заключение е обсъдено и кредитирано при постановяване на решението. В заключението си вещото лице е анализирало представените доказателства и е извършило математически изчисления по тях. Обжалваното решение на Административен съд гр.Русе е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото при стриктно разпределение на доказателствената тежест и указания към страните. Не е налице соченото от касатора нарушение на съдопроизводствените правила при изясняването на фактическата обстановка и приемане на ССЕ без да бъде взето предвид заявеното от негова страна оспорване. Наличието на оспорване на заключението страна по делото не задължава съдът непременно да назначи повторна експертиза. Изрично в текста на чл. 200, ал. 3 от ГПК е посочено че това възможност, но не и задължение. При положение, че съдът не е възприел заключението като необосновано и не са възникнали съмнения относно неговата правилност, за съдът не възниква задължение да назначи повторна експертиза. Относно твърдяната от касатора нищожност на заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, ревизионния доклад, ревизионния акт и уведомление за извършване на ревизия по чл. 122 ДОПК, свързана с ненадлежното им подписване съдът намира, че такава нищожност не е налице. Първостепенния съд е извършил дължимата проверка относно валидността на подписите под посочените документи. Констатациите от тази проверка са отразени в протокол от съдебно заседание проведено на 20.10.2022г. /л. 282, страница втора/. Същото възражение е обсъдено и в оспореното съдебно решение, като съдът обосновано не е възприел тезата за нищожност на електронните книжа. В този смисъл са изложени подробни мотиви на стр. 8 от съдебното решение, които мотиви настоящата инстанция възприема изцяло /чл.221, ал.2, in fine АПК/. Изслушаната по делото експертиза е категорична, че воденото от дружеството счетоводство, не дава възможност за установяване на основата на данъчното облагане и че наличните доказателства не дават възможност за установяване на количествата вложени и изписани материали за производството на готова продукция и на количествата произведена, преработена, преоценена и реализирана продукция. Заключението на вещото лице се базира на приложените доказателства, от които се установява, че ревизираното дружество е завеждало закупените материали само по доставна цена, като няма аналитично отчитане на видовете доставки и видовете материали. Представено е извлечение по сметки 302 Материали и 303 Продукция единствено в стойностно изражение без данни за количество; видове материали и видове готова продукция. Не са установени наличности на материали и/или готова продукция към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. Дружеството не е ангажирало конкретни доказателства във връзка с технологичните процеси като искане за вложени материали, складови разписки, протоколи и други. Не са представени документи за произведени, преработени, преоценени и реализирани видове хляб и други изделия. Установено е по делото, че вложените материали в производството са изписвани еднократно на 31.12. на съответната година и то само стойностно. В този смисъл ревизиращият орган не е бил в състояние да определи данъчната основа за облагане както с корпоративен данък, така и с ДДС, предвид липсата на необходимите доказателства. Изложеното потвърждава извода за нередовно водене на счетоводството. При тези данни приходните органи са достигнали до извод, че са налице обстоятелства, които водят до прилагането на чл. 122 от ДОПК. След анализ на информацията за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата дейност при същите или подобни условия и при правилно приложение на нормата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, органът по приходите е формирал данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 чл. 124 от ДОПК по приложението на ЗКПО и ЗДДС Достигайки до същите изводи и отхвърляйки оспорването срещу посочения ревизионен акт, Административен съд Русе е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото и съобразно нормата на чл. 143 АПК във връзка с чл. 161 от ДОПК основателна се явява претенцията на ответния административен орган, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочения в писмения отговор размер 2 237,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,