Решение № 9475 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2010 г.

Решение № 9475 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2010 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. София срещу решение № 3291/26.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3512/2010 г. на Административен съд - София - град, с което по оспорване на "Тони - М" ООД гр. Перник е отменен РА № 140900180/9.10.2009 г. на ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с решение № 320/8.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, с който е доначислен ДДС за данъчни периоди м. октомври 2007 г., м. ноември 2007 г. и м. септември 2008 г. в общ размер на 4 519,80 лв. Ответникът - "Тони - М" ООД, гр. Перник, чрез адв. Петкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмено възражение и писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна, че в хода на ревизията е установено, че в дневника за продажби на дружеството е отразена фактура № 46/2.10.2007 г. за продажба на употребяван автомобил Тойота Ранър, шаси 006710, придобит с митническа декларация за внос № 5600/4 11 418 от 28.12.2006 г. с начислен данък от митническите органи 1803 лв. при данъчна основа при внос 9015 лв. Чрез включване в дневника за покупки за данъчен период м. декември 2006 г. дружеството е ползвало право на пълен данъчен кредит в размер на 1803 лв. Разликата между начисления ДДС при продажбата и ползвания данъчен кредит при внос е 1381,80 лв. При тези данни е прието, че за придобитите или внесени от дилъра стоки втора употреба - превозни средства, различни от нови превозни средства, преди 1.01.2007 г., налични след влизане в сила на ЗДДС, за които дилърът е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, той може да приложи общия ред за облагане по ЗДДС. В този случай лицето следва да приложи чл. 151, ал. 3 от ЗДДС и да определи данъчните основи за извършените от него доставки на тези стоки по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС, като същите не могат да са по-ниски от данъчните основи при придобиването. По тези съображения е начислен ДДС в размер на 1381,80 лв. Идентични са констатациите на приходния орган досежно фактура № 54/13.11.2007 г. с отразена в дневника за продажби стойност 1120 лв. и ДДС 224 лв. по отношение на употребяван автомобил Фолксваген Голф, шаси 114797, придобит с МД на внос № 5600/4 8087 с начислен данък от митническите органи 1985 лв. (данъчна основа при внос 9923 лв.), разликата между начисления ДДС при продажбата на който и ползвания ДК при внос възлиза на 1761 лв. Констатирано е още, че в дневника за продажби на "Тони М" ООД за м. септември 2008 г. е вписана продажба на употребяван автомобил - стойност 1200 лв. и ДДС 240 лв. - употребяван автомобил Волво V40 шаси 087025, придобит с МД за внос 5600/4 6139 от 19.07.2006 г., начислен данък от митническите органи 1617 лв. (данъчна основа при внос 8085 лв.). Разликата между начисления ДДС при продажбата и ползвания данъчен кредит е 1377 лв. От правна страна, за да отмени определените с процесния ревизионен акт данъчни задължения, първоинстанционният съд е приел, че Глава 17 от ЗДДС - нов, в сила от 1.01.2007 г., в която се намира чл. 151, ал. 3, което е правното основание в РА за определяне на допълнителните задължения за ДДС, е неприложима по отношение на стоки втора употреба, които са внесени преди 1.01.2007 г., тъй като тълкуването на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДДС, води до извод, че тези разпоредби са приложими по отношение на стоки втора употреба, които са внесени в Република България, след присъединяването й към ЕС. Отделно са изложени мотиви, че неправилно в РА данъчно задълженото лице е третирано като "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС. В тази връзка е прието, че редакцията на текста на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС с употребено сегашно време на глаголите "закупува, придобива или внася" изисква придобиването на стоките втора употреба да е направено при действието на ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., като е установено, че в случая това условие не е налице. Във връзка с представените по делото договор за наем, приемо - предавателни протоколи и фактура, чрез които жалбоподателят се опитва да докаже, че през 2007 г. и 2008 г. е извършвал дейност по отдаване под наем на процесните автомобили като собствени ДМА и не може да се счита, че е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, съдът е възприел доводите на ответника по делото, че не е установено по несъмнен начин да е извършена промяна в предназначението на трите превозни средства, която да обуславя извод, че данъчният субект е бил длъжен да извърши корекция по чл. 79, ал. 6 ЗДДС. В тази връзка съдът е приел, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на потвърждаващото РА решение - от една страна са анализирани като непоследователни и некореспондиращи си помежду си данните за отдаване на автомобилите под наем - обстоятелство, чрез което оспорващият се домогва да установи, че ги е третирал като собствени средства, а от друга се сочи, че именно като последица от завеждането им като ДМА по смисъла на ЗКПО дружеството е следвало да извърши корекция по чл. 79, ал. 6 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Спорът по делото е относно правилното приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав счита, че административният съд правилно е приел, че в случая е неприложим текстът на чл. 151, ал. 3 ЗДДС, тъй като процесните леки автомобили са придобити в период от време преди влизане в сила на новия ЗДДС, а именно преди 1.01.2007 г. По делото няма доказателства и твърдения, осъщественият внос на автомобилите през 2006 г. да е извършен по специалния ред, касаещ дилърите на стоки - втора употреба по ЗДДС (отм.) - чл. 85 и сл. Това от своя страна означава, че и при придобиването на автомобилите е ползван не специалния, а общия ред на облагане по ЗДДС (отм.) и е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, за което обстоятелство няма спор между страните по делото. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че търговецът няма качествата и на дилър, по смисъла, вложен в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, тъй като вносът на процесните автомобили е през 2006 г., а дефиницията на понятието "дилър" касае закупуване, придобиване и внасяне на стоки при действието на ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., който третира вноса само за получени стоки от трети страни, които не са в Европейския съюз, каквато е нашата държава, считано от 1.01.2007 г. Следователно, новият режим на облагане не е относим към старите вносове, т. е. преди 1.01.2007 г. Липсата на данни за данъчно задълженото лице, че е дилър по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, не може да обоснове извод за приложимост на Глава Седемнадесета от ЗДДС, т. е. включително и на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 151, ал. 3 ЗДДС. Освен това институтът на вътреобщностното придобиване (което беше внос при уредбата на отменения ЗДДС) е приложим само за доставки, извършени след 1.01.2007 г., поради което не може да се приеме, че внесените автомобили през 2006 г. имат статут на вътреобщностни стоки. Както се посочи по-горе няма спор по делото, че към момента на вноса на колите данъчният субект е ползвал материалното си право на приспадане на данъчен кредит, което означава, че то е упражнено по общите правила, поради което и при последващата препродажба на автомобилите данъчната основа за начисляване на ДДС също е по общия ред - а това са правилата по чл. 26 ЗДДС. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 470 лв., съгласно приложеното пълномощно за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция. Предвид изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК