Решение № 3047 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2014 г.

Решение № 3047 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Метеор" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. Попов, срещу решение № 474 от 28.01.2014г, постановено по адм. д. № 3196/2013 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 011205285/22.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 80/15.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част с присъждане на направени разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - директор на Дирекция "ОДОП", гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Калоферова в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 011205285/22.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 80/15.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП. С решението в обжалваната част съдът е изменил РА, в частта, с която по Протокол № 16/16.07.2010 г. е доначислен ДДС от 11809.73 лв., като е определил ДДС за довнасяне в размер на 9 727,35 лева и е отхвърлил жалбата в останала й част. За разликата на определения ДДС за внасяне над 9 727,35 лева, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки, по които е отказано право на данъчен кредит са стоки и услуги от доставчиците "Таби груп" ЕООД и "Импулс БГ " ЕООД. Относно доставчика "Импулс БГ " ЕООД, съдът е приел за установено, че не са представи доказателства за предаване на посочените във фактурите стоки - кабели и ел. материали. Относно доставките на "Таби груп" ЕООД с предмет - монтаж на електроелементи в електро-бариери, монтаж на телескопи, мостови кабели и др., съдът е приел за установено, че са представени приемо-предавателни протоколи за приемане на извършените услуги, но липсват други доказателства за начина на определяне на цената на услугата, за място на извършване и транспортиране на готовите електро-бариери. Обсъдени са събраните в хода на ревизията доказателства събрани при извършени насрещни проверки относно декларирани от доставчика факти. Прието е, че не е установен осъществен транспрот, както и нает обект, тъй като наемодателят не е бил собственик на имота към момента на сключение договор за наем на склад, а същият при извършена проверка в хода на ревизионното производство по отношение на "Таби груп" ЕООД е установено, че терена е буренясал, а навеса е полуразрушен. Подробно е обсъдено заключението на приетата по делото ССЕ, от която се установява, че чрез детайлен анализ на с/ка 304 фактурираните от доставчиците услуги са участвали при формиране на цената на готовия продукт, предназначен за ВОД към Франция и всички монтажни услуги, извършени от "Таби груп" ЕООД съответстват на вътрешнообщностни доставки. Пропуск в счетоводството на жалбоподателя съществува само по отношение на счетоводно формиране Себестойността на Готовата продукция, което съгласно Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти се извършва чрез с/ка 303 "Продукция". В счетоводството на жалбоподателя не се води счетоводна сметка 303 "Продукция" и не се формира в нея себестойност на готова продукция. При така установеното съдът е приел, че единствено наличието на осчетоводяване на издадените от доставчиците фактури в счетоводството на жалбоподателя е недостатъчно обстоятелство за извършване на преценка, относно реалността на доставките. Проверки в счетоводствата на доставчиците вещото лице не е извършвало, а в хода на съдебното обжалване не са представени исканите относими доказателства за реално получаване на стоките и извършване на услугите, поради окето и законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства, както и приетото без оспорване заключение на ССЕ и правилно е установен приложимия материален закон. Спорният момент е наличие на реалност на процесните доставки на стоки и услуги, при липса на оспорване на ВОД на крайният продукт-окомплектовани бариери, окомплектовани бариери и др. материали и окомплектовани телескопи. Настоящият състав намира, че въпреки безспорния факт на последващ ВОД на посочените стоки, не следва да се приеме безусловно наличие на доставки, свързани с допълнителна обработка на изнесената стока чрез ВОД към Франция. Действително последващата реализация на стоките и липсата на други доставчици, на процесните стоки и услуги е индиция за реалност на получените стоки и услуги, но не и определящ факт за установяване на такава реалност. В конкретния случай е установено, че касаторът е извършвал търговия с електро-бариери и телескопи и други видове стоки, предназначени за извършване на ВОД към Франция. Отношенията между двете дружества са дългогодишни и датират от 2002 г., /по сметоводни данни/, поради което липсват договорни отношения. Установено е, че касаторът закупува произведени от "Елпром АНН" АД, гр. Петрич, електро-контактни бариери и след тяхното окомплектоване с електроелементи и части, готовата продукция е предмет на ВОД. От представените фактури се установява, че доставчика "Импулс БГ" ЕООД е доставял кабели и ел. материали, а доставчика "Таби груп" ЕООД е извършвал монтаж на бариери, монтаж на телескопи и доставка на стоки- мостови кабели. Видно от съдържанието на процесните фактури издадени от "Импулс БГ" ЕООД, в тях е посочено само ел. м-ри и кабели или само кабели. Други доказателства за количество, единична стойност и начин и място на предаване на стоките не са представени. Относно фактурите издадени от "Таби груп" ЕООД както беше посочено се установява, че посочените доставки са "монтаж на бариери", "монтаж на телескопи" и "монтаж на бариери и мостови кабели". Посочени са единична цена и обща стойност. В приетите по делото приемо-предавателни протоколи са описани същите количества приети бариери за монтаж, като относно стоките липсват доказателства за приемането им. От счетоводните записвания на дружеството-касатор, вещото лице е дало заключение, че чрез детайлен анализ на с/ка 304 фактурираните от доставчиците услуги и стоки са участвали при формиране на цената на готовия продукт, предназначен за ВОД към Франция. Същевременно от вещото лице е констатиран пропуск в счетоводството на касатора по отношение на счетоводно формиране Себестойността на Готовата продукция, което съгласно Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти се извършва чрез с/ка 303 "Продукция". В счетоводството не се води счетоводна сметка 303 "Продукция" и не се формира в нея себестойност на готова продукция. Изводите на съда се споделят от настоящия състав поради факта, че фактурите за доставка на услуги са непълни, като както от приемо-предавателните протоколи, така и от заключенито на вещото лице не се установява необходимата информация за определяне на сделката. В тази насока фактурите не съдържат достатъчно необходима информация, в какво се изразява монтажа и как е определена единичната стойност на услугата за един брой бариера или телескоп. В този смисъл е решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Действително съгласно т. 2 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г. не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, като в тази насока настоящият състав споделя доводите на касатора и относно останалата цитирана практика на СЕС, но в конкретния случай основанието за отказа е липсата на доказателства конкретизиращи вида на услугата и определяне на нейната стойност. Относно доставката на стоки, правилно съдът е приел, че само факта на издадена фактура с отразен в нея данък, не може да се приеме за достатъчно доказателство относно установяване факта на предаване, респективно получаване на същите. Касае се за кабели и ел. материали по фактури от доставчика "Импулс БГ " ЕООД, които са родово определени вещи и по никакъв друг начин, като видове или други технически характеристики не са индивидуализирани, както в процесните фактури така и в договори или приемо-предавателни протоколи между страните, поради което не може да се установи тяхната идентичност с посочените от вещото лице импулсни кабели, включени в представената от касатора калкулация на себестойността на единица Бариера, с оглед установяване на елементите на цената на готовия продукт. Относно мостовия кабел посочен в 4 от фактурите издадени от "Таби груп" ЕООД също не може да се установи по безспорен начин, че процесното количество е предадено на касатора, респективно, че е участвало в себестойността на произведената продукция, тъй като в счетоводството на касатора не се води счетоводна сметка 303 "Продукция" и не се формира в нея себестойност на готова продукция. С оглед на изложеното и като е приел, че не са осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, респективно липсва възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 48 549.92 лв. Относно решението в частта, с която е изменен РА и е определен ДДС за довнасяне в размер на 9 727,35 лева, съдът е приел, че през м. 07.2010 г. жалбоподателят е получател по доставка на употребяван лек автомобил "Порше К" с брой места за сядане "4+1". В изпълнение на изискванията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС при вътреобщностни придобивания, жалбоподателят е издал Протокол № 16/16.07.2010 г. с размер на данъчната основа - 51 196.73 лв. и ДДС - 10 239.35 лв., но в дневника за продажби и СД по ЗДДС е отразил протокола с данъчна основа - 2 560.00 лв. и ДДС- 512.00 лв. Тъй като дружеството е отразило и внесло само 512.00 лв, ДДС разликата от 9 727,35 лева (10 239.35 лв. - 512.00 лв.), съдът е приел, че следва да бъде довнесена. Решението в тази си част е правилно. От касатора в хода на ревизионното и съдебно производство, не са излагани доводи, както, че данъка е заплатен на доставчика и разликата в стойността на начисления данък е съответстваща на платения по фактурата и реално дължимия. Не са излагани и доводи за включване на процесния автомобил в активите на дружеството, като не са представени доказателства в тази насока, не е поставена задача на вещото лице, поради което изложените в тази насока доводи за първи път в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. От наличните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че тъй като дружеството е отразило и внесло само 512.00 лв, ДДС разликата от 9 727,35 лева (10 239.35 лв. - 512.00 лв.), следва да бъде довнесена, като на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по същата доставка. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски, следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство е присъдено от АС. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК