Решение № 160 от 7.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2148/2015 г.

Решение № 160 от 7.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2148/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община] срещу решение № 88 от 17.03.2015 г., постановено по в. т. д. № 1506/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 385/24.07.2014 г. по т. д. № 383/2012 г. на Старозагорски окръжен съд в обжалваните му части. С определение № 330 от 26.04.2016 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият касационен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма], следните суми: 1. сумата 11 956.61 лв., представляваща стойност за поддръжка на светофарните уредби с ДДС, които не са обект на обслужване по договор 470/14.04.2006 г. за периода от 1.10.2010 г. до 14.04.2011 г., 2. сумата 33 125 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]с [улица], 3. сумата 30 102 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица], 4. сумата 28 284 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица], както и 5. сумата 20 463 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]. В останалите му обжалвани части /по отношение на уважените искови претенции на [фирма] против [община] съответно за сумите 29 736.32 лв. и 7 755.42 лв./ въззивното решение не е допуснато до касация. Касационното обжалване на въззивното решение в посочената му част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК значим за спора въпрос, а именно: "За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?". В проведеното открито заседание на 28.09.2016 г. пълномощникът на касатора [община] поддържа касационната жалба по съображенията, изчерпателно посочени в нея. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че в нарушение на процесуалните правила, въззивната инстанция не е изготвила нов доклад по делото, независимо от констатираната от въззивния състав погрешна правна квалификация в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК и независимо от факта, че оплакването за допуснатото процесуално нарушение във връзка с доклада се съдържа във въззивната жалба. Претендира връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Пълномощникът на ответното в касационното производство дружество [фирма] застъпва становището, че решението в частта му, за която е допуснато касационно обжалване, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Сочи, че въззивният съд не дължи повтаряне на опорочените действия на първата инстанция във връзка с квалификацията на исковете и с разпределянето на доказателствената тежест, тъй като във въззивната жалба не е поискано събиране на доказателства с оглед неправилната квалификация в доклада. Излага подробни съображения за неоснователността на касационната жалба в писмена защита. Както касаторът, така и ответното дружество, претендират разноски за касационната инстанция като процесуалния представител на [фирма] прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 385/24.07.2014 г. по т. д. № 383/2012 г. на Старозагорски окръжен съд в частта му, с която ответната [община] е осъдена да заплати на ищеца [фирма] сумата 11 956.61 лв., представляваща стойност с ДДС за поддръжка на светофарните уредби които не са обект на обслужване по договор 470/14.04.2006 г. за период от 1.10.2010 г. до 14.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012 г.; сумата 33 125 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]с [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012 г.; сумата 30 102 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012 г.; сумата 28 284 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012 г., както и сумата 20 463 лв., представляваща стойност с ДДС за реконструкция на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012 г. За да потвърди първоинстанционното решение по отношение на посочените по-горе пет обективно съединени иска, въззивният съд е посочил, че с оглед направеното в исковата молба и в писменото становище на ищеца от 8.05.2013 г. разграничение и уточнение на претенциите, правното основание на тези искове е по чл. 59 ЗЗД, а не по чл. 266 ЗЗД, както неправилно е прието от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК. Апелативният съд е приел, че неправилната квалификация на исковете по чл. 266 ЗЗД в доклада по чл. 146 ГПК не задължава въззивната инстанция да предприеме процесуални действия по посочване и събиране на доказателства пред въззивната инстанция, независимо от направеното оплакване във въззивната жалба, тъй като във въззивната жалба въззивникът не е посочил и не е поискал извършването на процесуални действия по събирането на такива доказателства. Съдът е изложил виждането си, че доколкото събраните по делото доказателства са достатъчни за решаване на спора по същество, не се налага извършването на допълнителни процесуални действия за отстраняване на допуснатата неточност в доклада по чл. 146 ГПК. На тази база исковете са уважени като е посочено, че присъдените суми представляват стойността на извършените работи по поддръжка, реконструкция и изграждане на светофарните уредби, и че спестявайки тези разходи, ответникът [община] се е обогатил неоснователно за сметка на [фирма]. Настоящият касационен състав намира, че въззивното решение / в частта му по отношение на която е допусната касация/ е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая неправилното квалифициране на посочените искове в доклада по чл. 146 ГПК като претенции за дължимо възнаграждение по чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 258 ЗЗД е отчетена в мотивите на първоинстанционното решение, но въпреки това окръжният съд е уважил исковете на основание чл. 59 ЗЗД при разпределена доказателствена тежест с неточния доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК. В т. 4 от въззивната жалба на [община] е направено оплакване за допуснато от окръжния съд нарушение на чл. 146 ГПК, изразяващо се в неточна правна квалификация на част от исковете, което е обусловило липсата на правилни указания на съда относно разпределянето на доказателствената тежест. Въпреки това, въззивният съд не е провел подготвително заседание, нито е дал указания в откритото заседание към страните за възможността страните да предприемат процесуалните действия, които са пропуснали да извършат, поради неточността в доклада. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: "За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?" е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в което е посочено, че "в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания". От посоченото разяснение на ВКС следва извода, че задължението на въззивния съд да даде указания, не е обвързано с искане във въззивната жалба за ангажиране на доказателства, нито с преценката на въззивния съд, че събраните доказателства са достатъчни. Това е така, тъй като предприемането на съответните процесуални действия от страните по посочване на относимите за спора доказателства е следствие на указанията на съда в доклада, респ. следствие от указанията, дадени от въззивния съд във връзка с неточния доклад, а не обратното, както е прието във въззивното решение - съдът да дава указания само в случай, че въззивникът е поискал допускане и събирането на доказателства съобразно точната правна квалификация. Неоснователно е твърдението на ответното дружество по касация, че допуснатото процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд не е съществено и не е следвало да бъде отстранено от въззивната инстанция с оглед становището на съда, че по делото са събрани достатъчно доказателства за уважаване на исковете. Претенцията по чл. 59 ЗЗД предполага наличието на различен фактически състав /неоснователно обогатяване/ от фактическия състав, основаващ вземането на кредитора по чл. 266 ЗЗД /договорна отговорност/. В тази връзка и с оглед направените оплаквания във въззивната жалба за неправилно разпределение в доклада по чл. 146 ГПК на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, въззивният състав е следвало да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относимите по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради неточност на доклада и дадените указания. Допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, обуславя наличието на касационно основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК в частта му, в която е допусната касация. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание съдът да извърши разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти съобразно възприетата от него правна квалификация и да предостави възможност на страните до посочат и представят доказателства с оглед на тази квалификация. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при връщане на делото за ново разглеждане компетентен да се произнесе по направените от страните искания за разноски пред ВКС е въззивният съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,