Решение № 7495 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2009 г.

Решение № 7495 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив и Директора на РМД - гр. Пловдив /сега Директор на Агенция "Митници"/, подадена чрез процесуалния им представител мл. юрк. Валентина Василева, срещу решение № 1017/20.07.2009 г. по адм. д. № 1054/2008 г. на Пловдивски административен съд, I отделение, ХVII състав. С решението е отменено решение за промяна на митническа стойност № 514/12.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0323/21.04.2008 г., с което на "ЗИМ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Архитект Камен Петков" № 12, представлявано от управителя Запрян Иванов Мавродиев, е определено по ЕАД № 3000/4-66294/18.11.2005 г. допълнително митническо задължение в общ размер на 389 лв., от които 87 лв. мито и 302 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.11.2005 г. до датата на плащане, както и е постановено да се извърши корекция за стоките по процесния ЕАД в кл. 45 "Уточняване" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". Митница Пловдив е осъдена да заплати на "ЗИМ" ЕООД сумата от 320 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Установено било по делото, че "Българско морско дружество" ЕООД е издало на "ЗИМ" ЕООД фактури. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по фактурата. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, тъй като подписът на получателя не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ"-ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив е формулирал в писмен отговор от 31.08.2009 г., изготвен от процесуалните представители адв. Рискова и адв. Иванов, доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 514/12.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1 - 4412-0323/21.04.2008 г., с което на "ЗИМ" ЕООД е определено по ЕАД № 3000/4-66294/18.11.2005 г. допълнително митническо задължение в размер общо на 389 лв., от които 87 лв. мито и 302 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.11.2005 г. до датата на плащане. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: Между страните не съществува спор, че "ЗИМ" ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани в процесния ЕАД. Изпращач на стоката е Гуангдонг Кинкей Импорт & Експорт Ко., ООД Шанту, Гуангдонг, Китай. В хода на последващия контрол, от "БМД" ЕООД, явяващо се доставчик на транспортни услуги, са изискани справки - извлечения от транспортните регистри по партида на жалбоподателя, фактурите за извършени превозни услуги, фактури за морско навло,, сухопътен превоз и други. Изисканите документи са представени от дружеството - спедитор. Въз основа на тях е установена разлика на направените разходи за международен транспорт, заплатени от проверяваното лице, като относно процесните стоки митническите органи са констатирали, че декларирания от жалбоподателя транспорт е в размер на 620 лв., а реално платеният е в размер на 2 048 лева, тоест разликата от 1 428 лв. - стойността на транспорта, не е включена в митническата стойност на декларираната стока. За същата не са заплатени дължимите митни сборове. Според митническите органи тази сума трябва да се прибави към митническата стойност на внесените стоки. Съдът е уточнил, че фактура № 05 - 11 - 04 - V/16.11.2005 г. на стойност 620 лв. с предмет "международен превоз Солун - Пловдив" е включена в митническата стойност от жалбоподателя, а фактура № 05 - 11 - 04 - VII/21.11.05 г. на стойност 4 283,28 лв. е с предмет "обработка и престой на пристанище Солун" за три контейнера, между които и процесния. Сумата в размер на 1/3 от 4 283,28 лв. е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4 - 66294/18.11.05 г. По делото са изслушани основно и допълнително заключения по ССчЕ, изготвени от в. л. Т. Райчев. Вещото лице е констатирало, че при "БМД" ЕООД са осчетоводени две фактури за транспорт на стоки на стойност 620 лв. и 4 283,28 лв., като втората фактура е представена на експерта в оригинал и придружена с фискален бон. Стойностите и по двете фактури са осчетоводени в "БМД" ЕООД по дебита на сметка 502" Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажба на услуги", намери са отражение по сметка 411 "Клиенти", по партидата на "ЗИМ" ЕООД. Плащанията по тях са извършени в брой. В счетоводството на "ЗИМ" ЕООД няма осчетоводяване на фактура № 05 - 11 - 04 - VII/21.11.05 г., издадена от "БМД" ЕООД. Двете фактури и ПКО не съдържат подпис на получателя, в бланките липсват такива полета. Според съда административният орган неправилно е прибавил към митническата стойност и сумата в размер на 1 428 лева. За правнорелевантно обстоятелство е посочено, че оригиналът на фактура № 05 - 11 - 04 - VII/21.11.05 г. ведно с фискалния бон, не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, тъй като не съдържа подпис на получателя. Направен е извода, че спорната фактура няма необходимата доказателствена сила по отношение на "ЗИМ" ЕООД. Първоинстанционният съд е допълнил в решението си, че по време на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Останалите оплаквания на дружеството са преценени, като неоснователни. Така постановеното решение е неправилно. Изведените в него правни изводи са основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" ЕООД и Гуангдонг Кингкей Импорт & Експорт Ко, ООД, Шанту, Гуангдонг, Китай на 20.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество стоки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Мотивът на административния съд според който процесната фактура няма доказателствена стойност в следствие неподписването й, е неправилен. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. определя минималната информация, която би трябвало да съдържа първичния счетоводен документ - такъв е и фактурата за международен транспорт до Солун, обработване товара на пристанището. В ТР № 5 от 14.07.04 г. на ВАС по т. д. 7/04 г. е дадено тълкуване на чл. 8 от ЗСч. (отм.), че при преценка на съдържащите се във фактурата реквизити винаги следва да се преценява има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция. Това тълкуване е актуално и при прилагане на чл. 7 от действащия Закон за счетоводството. Цитираната норма не изисква фактурата да съдържа подпис на получателя на стоката или услугата. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗСч. налице е документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по алинея първа и втора, при условие че за липсващата информация са налице удостоверяващи я документи. В конкретния казус такъв документ е касовия бон, придружаващ стоката. При липсата на доказателства разходите за транспорт да са платени от продавача се налага извода, че административният съд е постановил неправилно решение. Не би трябвало доказателствената стойност на двете фактури да се преценява по различен начин в зависимост от това дали те са осчетоводени от получателя. Плащането по процесната фактура е установено с приложения фискален бон. Настоящият касационен състав счита, че при деклариране на внесената стока дружеството не е посочило действителния размер на извършената транспортна услуга, което съставлява основание по чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ за включване действителната стойност на транспорта в митническата облагаема стойност. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД срещу решение за промяна на митническа стойност № 531/14.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на АМ и на Митница Пловдив, тъй като не са защитавани и представлявани в тази инстанция. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение