Решение № 1920 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2015 г.

Решение № 1920 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. от с. Владая против решение № 3081/4.05.2015 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5640/2014 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът началник на РДНСК - Югозападен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 292 АПК с петитум да бъде признато, че не дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СО-70/4.09.2009 г. на началника на сектор СК при СРДНСК за премахване на незаконен строеж поради настъпване след влизането й в сила на нови факти. За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на доказателствата по делото приема, че не са настъпили нови факти по смисъла на чл. 292 АПК, както и че твърдените в исковата молба факти не са такива по смисъла на същия текст. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. В случая, както пред първата инстанция, така и пред настоящия състав на съда, задълженото по изпълнението лице не се позовава на факти, настъпили след влизането в сила на заповед № ДК-02-СО-70/4.09.2009 г. на началника на сектор СК при СРДНСК и предприемане на действия по изпълнението им по смисъла на чл. 292 АПК. Правилно първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) няма изрично дадено с нормативен акт обратно действие - чл. 142, ал. 2 АПК вр. чл. 14 ЗНА. Съответствието на издадените преди това заповеди с материалния закон се преценява към момента на издаването им - чл. 142, ал. 1 АПК). Правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд приема, че задължението на ищеца да премахне незаконния строеж не е погасено поради доброволно изпълнение, тъй като такова ще е налице само ако изцяло бъде премахнат незаконния строеж, а не само отделна негова част. Видно от приложения по делото констативен протокол № С5-223/8.05.2013 г. /л. 100/, съставен от служители на РО "НСК" София, не е премахнато частичното покриване в участъка към УПИ ХIII с дървена конструкция и битумни керемиди. Неоснователен е касационният довод за изключване от обхвата на разпореждането за премахване на тази част от строежа. Тя е предмет на заповедта за премахване на незаконния строеж, включена е в подробната характеристика на строежа в мотивите на същата. При неоснователност на касационните основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,