Решение № 86 от 30.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 209/2017 г.

Решение № 86 от 30.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 209/2017 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения Х. Н. П. за възобновяване на производството по нохд № 296/2016 г. на Софийския градски съд, НО, 6 състав и изменяване на присъда № 101/06.04.2016 г. в частта относно режима за изтърпяване на наложеното наказание. Осъденият сочи, че съдът е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и неправилно е постановил първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и се запозна с влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С присъда № 101/06.04.2016 г., постановена по нохд № 296/16 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Х. Н. П. за виновен в това, че на 12.03.2015 г. при управление на л. а. "Б. " в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на Т. И. и Ц. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. Б, вр. ал. 1 б. В и чл. 58а от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода и го лишил от право да управлява МПС за срок от шест години. На осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален "строг" режим. По подадена въззивна жалба от частните обвинители е било образувано внохд № 501/16 г. по описа на Софийския апелативен съд. Поради оттегляне на жалбата, с определение № 192/07.07.2016 г. САС прекратил въззивното производство и присъдата е влязла в сила. Върховният касационен съд намира, че искането е процесуално допустимо, защото е подадено от оправомощена страна в шест месечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество е основателно. При определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съдът е допуснал нарушение на закона. Видно е от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС /в ред. ДВ бр. 25/2009 г./, че осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост се настаняват в затворнически общежития от открит тип. Съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС /отм. - ДВ бр. 13/2017 г./ настанените в затворническите общежития от открит тип изтърпяват наказанието при първоначален "общ" режим. Законовите текстове на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС са изменени със ЗИДЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г., но към момента на влизане в сила на присъдата те са били приложимото право. Искателят е осъден за престъпление, извършено по непредпазливост, поради което съдът е следвало да постанови той да търпи наказанието в затворническо заведение от открит тип, при първоначален "общ" режим. Допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено по реда на възобновяването на наказателни дела от ВКС, чрез изменение на присъдата, което е в полза на осъдения. В същото време, възобновяването на производството създава висящност на процеса, а това налага да бъдат съобразени измененията на чл. 41, ал. 6 от НК, съгласно който отпадна правомощието на съда да определя типа затворническо заведение. Режимът, при който първоначално осъдените търпят наказанията лишаване от свобода вече е уреден в чл. 57 от специалния закон, който регламентира първоначален "общ" режим за осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Затова касационният състав намира, че следва да бъде изменена присъдата, като се определи първоначален "общ" режим на изтърпяване на наложеното на Х. П. наказание лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение