Решение № 361 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2008 г.

Решение № 361 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Данка Иванова Маринова от гр. Тервел, чрез пълномощника си - адв. Отузбирова, срещу решение № 58/25.04.2008 г., постановено от Добричкия административен съд, по адм. д. № 395/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Данка Иванова Манова срещу отказа на ОСЗГ (сега ОСЗ)-гр. Тервел, обективиран в писмо изх. № ПО-04-1900/13.07.2007 г. да бъдат издадени решение и скица на наследниците на Господин Георгиев Господинов за 28 дкр. зем. земя, на основание решение от 17.12.1997 г. по АДПРН № 134/1997 г. на Добричкия окръжен съд. . В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Твърди се, че съдът е изградил своите изводи единствено и само на базата на представени от ОСЗГ-Тервел писмени доказателства, без да изиска и приложи гражданските и административни дела, по които са постановени съответно съдебни решения, както и преписката по заявлението на наследниците на Никола Йовчев Станчев. Последната е била от особена важност за правилното решаване на делото, тъй като от нея ще се установи колко земя е възстановена на наследниците на Никола Станчев, къде се намира тя, в стари реални граници ли е възстановена или с план за земеразделяне и при съпоставка с възстановените земи на нейния праводател ще се извърши сравнение касателно времеиздаването на съответните решения на ОСЗГ. Във връзка с представената по делото преписка по заявление вх. № 180/24.01.2002 г. на наследниците на Господин Георгиев Господинов, която е в непълен вид, се установява, че ОСЗГ-Тервел първоначално е възстановила на същите 90.213 дкр въз основа на решение № 21/29.12.1992 г., като е постановен отказ за 39 дкр. По същата преписка, въз основа на последващо решение, са признати 62.213 дкр., а е отказано възстановяване на 67 дкр. Това решение е било обжалвано и с решение на Тервелския районен съд по адм. д. № 46/1994 г. то е обявено за нищожно. Последвалите нови решения на ОСЗГ-Тервел отново са били обжалвани пред съда и прогласени за нищожни. В заключение земята на наследниците на Господинов е възстановена така, както е заявена. Отказът на съда да уважи подадената молба е мотивиран с факта на извършена между наследниците на Станчев делба. Тази делба е ирелевантна за ОСЗГ, доколкото с нея не е извършено разпореждане със земята, а само разпределение между отделните наследници, като отделните имоти са запазили основния номер на имота, от който произтичат, тъй като за имота се открива партида, водена под същия номер. Въз основа на задълженията си за поддържане на картата на възстановената собственост ОСЗГ е следвало да пренесе имота на името на наследодателя Господинов и съответно изпълни задължението си за издаване на последващо решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ и издаване на скица, въз основа на постановеното решение № 21/27.06.1995 г., с което е възстановено и признато правото на собственост върху 28 дкр. зем. земя, находяща се в землището на с. Мали извор, община Тервел с мотиви-съгласно съд. решение от 17.12.1997 г. Ответната страна-ОСЗ-Тервел, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна е касационна жалба от Данка Манова срещу решение на АС Добрич. Не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Въз основа на представените по делото писмени доказателства е направен извод за законосъобразен изричен отказ на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Тервел от издаване на последващо решение и скица за процесния имот от 28.00 дка, тъй като по отношение на този имот има постановени две решения, по силата на които е възстановено правото на собственост както по отношение на наследниците на Господин Господинов, каквато е жалбоподателката, така и по отношение на наследниците на Никола Станчев, по отношение на които е издадено решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ. Налице е спор за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и след като в хода на делото са събрани доказателства за висящ исков процес, искането на жалбоподателя за изменение решение на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Тервел може да бъде направено след приключването му. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение, приема следното: При наличието на спор за материално право във връзка със заявени претенции за възстановяване на правото на собственост върху зем. земи, ОСЗГ е следвало да спре производствата по исканията до приключването на спора за материално право, което не е сторила. Вместо това е извършила редица незаконосъобразни действия, в резултат на което се е стигнало до постановяването на две решения за възстановяване правото на собственост както по отношение на наследниците на Господин Господинов, така и по отношение на наследниците на Никола Станчев. От данните по делото е видно, че е налице висящ съдебен спор за материално право по общия исков ред, който действително следва да приключи, за да може да се иска изменение на постановените от ОСЗГ решения и съответно производството по възстановяването на собствеността да продължи по отношение на страната, носител на материалното право. От друга страна, в производствата по искане за издаване на скици по реда на Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, се преценява дали подалите искането са лица с правен интерес по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата и наличието на спорове за материално право не е основание за отказ за издаването и, именно защото споровете за собственост се разрешават по общия исков ред, а административният орган (какъвто е ОСЗГ) не е компетентен да ги разрешава. В конкретния случай обаче, независимо, че първоначалното признаване на правото на възстановяване на собствеността е за наследниците на Господин Господинов, производството по тяхното искане си е останало във фазата на признаване на правото на възстановяване на собствеността им и видно от решението по протокол № 21/27.06.1995 г., за зем. земи от 28 дкр. им е признато и определено за възстановяване правото на собственост, но с план за земеразделяне. Реализирането на същото изисква най-напред определяне на собствеността им в нови реални граници с влязъл в сила план за земеразделяне и издаване на решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, към което решение се прилага и скица, издадена от ОСЗГ. Само по отношение на решенията по чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - за възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници директно се издава скица, но не и по отношение на решението по чл. 18 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай предмет на жалбата пред съда е изричният отказ на ОСЗГ-гр. Тервел за издаване на скица и въвод във владение, обективирани в писмо изх. № ПО-04-1900/27.06.2007 г. Видно от съдържанието на обжалваното писмо, то не представлява изричен отказ за издаване на документ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Видно от съдържанието му, с него се дават сведения от ОСЗГ на Донка Иванова Манова за извършените действия на ОСЗГ, но то не съдържа отказ за издаване на административен акт. Съдът е следвало да прецени характера на обжалваното писмо, което не съдържа белезите на индивидуален административен акт и съответно - да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото като процесуално недопустимо, на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за допустимостта на производството съдът следи служебно. По изложените съображения решението следва да се обезсили като недопустимо и вместо него да се прекрати производството по жалбата. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,