Решение № 3240 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2011 г.

Решение № 3240 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Моллова курия" ООД - гр. Нова Загора срещу решение № 394/28.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1714/2010 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001000187/17.05.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, изнесено работно място - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-219/13.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определен ДДС в размер на 65 400 лв., вследствие непризнаване от приходните органи на кредитно известие № 0...41/30.06.2009 г. към фактура № 0...2/20.11.2007 г. от "Строителна механизация 2000" АД за периода на месец юни 2009 г., в резултат на което е редуцирано извършеното от дружеството намаление на данъчната основа на облагаемите доставки в размер на 327 000 лв., както и начисления размер на ДДС на 65 400 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не се е произнесъл по всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и не е обсъдил представения РА № 200800238/06.11.2008 г., тъй като в обхвата на ревизирания му период попада и месец ноември 2007 г., когато е издадена фактура № 0...2/20.11.2007 г. - авансово плащане по предварителен договор за строителна и земеделска техника между "Моллова курия" ООД и "Строителна механизация" АД, като в този ревизионен акт за месец ноември 2007 г. не е извършена корекция. В тази връзка касаторът поддържа, че е следвало да се признае кредитното известие към процесната фактура, което е издадено на основание чл. 115 ЗДДС. Неправилно съдът е приел, че техниката, описана в договора не е строителна и земеделска, въпреки представения опис за цистерни, дизелов агрегат, ремаркета, трактори и др. безспорно представляват такава техника. Съдът не бил обсъдил представените доказателства за разваляне на предварителния договор. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт или след отмяна на решението делото да се върне на друг състав за ново разглеждане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призван не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила, тъй като подробно и аргументирано съдът е възприел становището на органите по приходите, че кредитното известие, издадено по договор, прикриващ друга сделка, не следва да бъде признато, тъй като не отразява реално осъществени в обективната действителност юридически факти. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е Първоинстанционният съд е приел, че предметът на предварителния договор за продажба на строителна и земеделска техника при обща стойност 530 000 лв. не е конкретно специфициран, освен в цитирания опис на техниката с посочени 15 бр. позиции от 20.10.2007 г., но с положен подпис и печат само на "Моллова курия" ООД. Този опис не е признат от съда, тъй като никъде в предварителния договор не се препраща към него, поради което посочените в него вещи (освен по позиции № 10, 11 и 15) трудно биха се квалифицирали като строителна и земеделска техника. Изискванията за авансово плащане в предварителния договор са реализирани чрез издаване на фактура № 0...2/20.11.2007 г. с данъчна основа 327 000 лв. и ДДС 65 400 лв., от която според съда не ставало ясно, че е във връзка с предварителния договор. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че предварителният договор прикрива друг вид сделка, поради което издадената въз основа на фактурата от месец ноември 2007 г. и кредитно известие от месец юни 2009 г. не отразяват реално осъществени в обективната действителност юридически факти. За несъстоятелен е възприет от съда доводът на касатора, че с непризнаване на кредитното известие се постига двойно данъчно облагане, тъй като жалбоподателят според съда не бил доказал възприетото от ревизиращите органи обстоятелство, че фактурираният авансов превод не е отчетен по с/ка 412 "Клиенти по аванси", поради което съдът е счел, че липсва задължение към клиент, пряко обвързано с процесната доставка, която е облагаема по смисъла на чл. 12 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно. Касаторът пред първоинстанционния съд е възразил, че при ревизията не е отчетено, че с предходен РА № 200800238/6.11.2008 г. на "Моллова курия" ООД за данъчния период, през който е издадена фактура № 0...2/20.11.2007 г. за авансово плащане по предварителния договор и по който дружеството е ползвал данъчен кредит, не е извършена корекция. Това според касатора означава, че приходните органи са признали за извършен предмета на стопанската операция на фактурата за аванса, поради което не може в последващ ревизионен акт да се приема обратното. Това възражение въобще не е обсъдено от съда, нито представения по делото ревизионен акт от 2008 г. Задължение на съда като съд по същество е да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и въз основа на тази преценка да изведе и правните си изводи. С касационната жалба са представени заверени копия от дневници на с/ки 411 и оборотни ведомости, с които касаторът иска да докаже, че както фактурата за аванса, така и кредитното известие са отразени счетоводно. В ревизионният акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд констатациите на приходните органи са, че аванса не е отразен по с/ка 411. Мотивите на съда в голямата си част са изградени хипотетично, каквито са и констатациите на органите по приходите. При постановяване на съдебния си акт съдът следва да се ръководи само и единствено от доказателствата по делото, които е длъжен да обсъди поединично и в тяхната съвкупност и въз основа на това да изгради и правните си изводи. В случай, че съдът приеме, че с предварителния договор и впоследствие развалянето му, се цели прикриване на друга сделка, то този извод трябва да бъде обоснован с доказателствата по делото - представени други договори с фирми, свързани с касатора, както и свързаността между касатора и "Строителна механизация 2000" АД. Всичко това налага отмяна на първоинстанционното решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания да се обсъдят всички представени по делото доказателства, включително и представените с касационната жалба, както и да се назначи и съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводствата и на "Моллова курия" ООД и на "Строителна механизация 2000" АД да се произнесе относно счетоводното отчитане на процесните фактура за аванс и кредитно известие. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,