Решение № 8584 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 842/2020 г.

Решение № 8584 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 842/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Груп ДВ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. "Александровска" № 62, представлявано от управителите Ж. Дюинслаегер и А. Ванхейк, чрез адв. Е. Тодоровска и адв. Е. Колев, против Решение № 6664 от 08.11.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5307/2019 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № СФР18-РД77-59/10.07.2018 г., на инспектор в отдел "Ревизионен контрол" към дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, потвърден с Решение № СОА18-РД28-33/20.09.2018 г. на кмета на Столична община и в съответната част за разноските. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанциноният съд тълкувал и приложил за случая разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Твърди се, че съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС)- решения по адм. д. № 2908/2014 г., 3362/2016 г. и 8066/2014 г. подкрепя тезата на касатора. За процесните имоти не е имало одобрен отделен подробен устройствен план за ревизираните периоди и само включването им в строителните граници на София в общия устройствен план не променя предназначението им на земеделска земя. Необосновано първоинстанционният съд приел, че процесните имоти не са земеделски земи, защото не са предназначени за земеделско производство. Едва в края на ревизирания период Столичният общински съвет е приел проект за изменение на плана за застрояване и регулация (частичен застроителен и регулационен план) на парцела, в който се намират имотите, одобрен със Заповед №РД-09-50-646/04.11.1999 г. на главния архитект на Столичната община. Последната заповед представлява нищожен административен акт като издадена от некомпетентен орган, съгласно съдебната практика на ВАС – решения по адм. д. № 3383/2004 г., 10851/2002 г., 1873/2002 г. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази тази нищожност, вместо да основава изводите си на нищожния административен акт. Съгласно многобройните удостоверителни документи, представени пред първоинстанционния съд и изброени в касационната жалба, земеделското предназначение на имотите е променено едва през 2019 г., поради което те не са годен обект за облагане нито с данък върху недвижимите имоти, нито с такса битови отпадъци. Касаторът оспорва задълженията за лихви и прави възражение за погасяване по давност на установените публични задължения за 2009 г. поради изтичане на 10 годишната абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столичната община, чрез юрк. Дакова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че процесните недвижими имоти попадат в урегулирана територия със заповед №РД-09-50-646/04.11.1999 г. Те са в урбанизирана територия, група смесени многофункционални устройствени зони, съгласно Общия устройствен план на Столичната община. Макар за имотите, съгласно плана за регулация и застрояване, да не са били отредени отделни УПИ, те са попадали в УПИ I – "за ГСМ и разтоварище" от кв. ЗА по регулационния план на м. "Летищен комплекс-София", поради което приложението на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ за тях е изключено. Имотите са имали определено предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, в строителните граници на София, в урбанизирана територия и са годни обекти за облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Иска се оставяне в сила на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-частично основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти: Дружеството-жалбоподател е собственик на два поземлени имота, намиращи се в строителните граници на София, определени с Общия устройствен план на Столичната община, които е декларирало по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ като земя със стопанско предназначение. Имотите попадат в урбанизирана територия, група смесени многофункционални устройствени зони, която е урегулирана със заповед №РД-09-50-646/04.11.1999 г. на главния архитект на Столичната община, с която е одобрен Частичен застроителен план (ЧЗП) и Частичен регулационен план (ЧРП) за м. "СПЗ Слатина -Север", кв. ЗА, парцел I - за "ГСМ и разтоварище", като съгласно графичната част на тази заповед собствените на дружеството имоти с пл. № 150 и пл. № 151. попадат в парцел I - за "ГСМ и разтоварище", кв. ЗА, м. "СПЗ Слатина - Север", а за тях не са били отредени отделни урегулирани поземлени имоти (УПИ). По искане на дружеството от 20.03.2009 г. е започнала процедура за допускане изработването на изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) за ПИ 150 и ПИ 151, к. л. 414, м. "СПЗ Слатина- Север", приключила с решение № 629/18.11.2010 г. на Столичен общински съвет (СОС), с което е приет проект за план-извадка, ИПР и ИПЗ на м. СПЗ "Слатина–север", с което се заличава УПИ I - за "ГСМ и разтоварище", където попадат процесните имоти и за тях се отрежда УПИ II - 150. 151 - за "хотел и обществено обслужване", изменят се границите на кв. ЗА като същият се преномерира в кв. 7. За процесните имоти с пл. № 150 и пл. № 151, кад. л. 414, м. "СПЗ Слатина- Север", няма данни да е провеждана процедура по реда на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и правилника за прилагането му, както и да е постановено решение от комисиите по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорен е бил въпросът дали процесните имоти представляват годен обект за облагане с ДНИ и ТБО при тълкуване и прилагане на чл. 10, ал. 1 и чл. 64, чл. 11 вр. чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Даденият от съда положителен отговор на този въпрос е обоснован и законосъобразен. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ съдържа две отделни хипотези: първата- за имоти, включени в строителните граници на населените места и селищни образувания и втората - за имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/. С актуалната редакция на нормата, при втората хипотеза е добавено изискването "и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. " За процесния случай са приложими последователно и двете редакции на разпоредбата, доколкото актуалната е обнародвана с ДВ бр. 39/2011 г. В съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че като не е било спорно, че процесните имоти са в строителните граници на София и са попадали в парцел I, отреден за "ГСМ и разтоварище", кв. ЗА, м. "СПЗ Слатина-Север", съгласно одобрения със заповед №РД-09-50-646/04.11.1999 г. на главния архитект на Столичната община Частичен застроителен план (ЧЗП) и Частичен регулационен план (ЧРП) за м. "СПЗ Слатина -Север", кв. ЗА, имотите попадат в първата хипотеза на разпоредбата. По § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ "Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. По чл. 110, ал. 1 от ЗУТ изчерпателно са изброени подробните устройствени планове, между които по т. 1 и т. 2 са плановете за регулация и тези за застрояване и регулация. Обосновано, при това, административният съд е приел, че одобреният със заповед №РД-09-50-646/04.11.1999 г. на главния архитект на Столичната община Частичен застроителен план (ЧЗП) и Частичен регулационен план (ЧРП) за м. "СПЗ Слатина -Север", кв. ЗА, е подробен устройствен план, в който попадат процесните имоти и без съмнение имотите за ревизираните периоди са в строителните граници на София. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази евентуалната нищожност на заповедта от 04.11.1999 г. По същество, това оплакване е такова за неосъществяване на косвен съдебен контрол за действителността на този административен акт инцидентно, по повод на оспорването на ревизионния акт, с който на дружеството жалбоподател са установени публични задължения. Върховният административен съд многократно се е произнасял в свои актове, че посоченият институт намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет спорове относно граждански правоотношения, по отношение на които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Именно необходимостта за установяване на относимите към решаването на гражданско-правния спор факти е мотивирала законодателя за приемането на изричната правна норма на чл. 17 ГПК. Аналогична разпоредба в АПК не е налице и това не е случайно, защото от една страна - възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга - допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че цитираната в жалбата съдебна практика на ВАС разрешава различно аналогични на настоящия спор спорове. В мотивите на Решение № 222 от 09.01.2015 г. по адм. д. № 2908/2014 г. на ВАС, VII-мо отд. е прието, че конкретно предназначение на имот по чл. 8, ал. 1 ЗУТ се определя с влязъл в сила ПУП. В случая по това дело, щом органът не е доказал за процесните имоти да имат установено с влязъл в сила ПУП предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, неприложим е чл. 10, ал. 1. До влизането в сила на изменението на чл. 10, ал. 1 на 23.05.2011 г. провеждане на процедура по ЗОЗЗ е ирелевантно. Съдът е приел в мотивите на това решение, че до 23.05.2011 г. (промяната на чл. 10, ал. 1 с ДВ бл. 39/2011) от значение е само влизане в сила на ПУП за промяна на предназначението на земеделска земя; след тази дата – когато имотът е земеделска земя, по чл. 2 ЗСПЗЗ, необходима е и промяна на предназначението по реда на специален закон /З033/. По чл. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. От мотивите на Решение № 5200 от 26.04.2017 г. по дело № 3362/16 г. на ВАС, VII-мо отд. се вижда, че по това дело е установено от представените доказателства и заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, че процесният имот представлява "земеделска земя" с начин на трайно ползване "нива", имотът не е урегулиран и не попада в територия, обхваната от действащ ПУП. Видно от изложението на фактите по-горе настоящият случай е различен. С Решение № 659 от 20.01.2015 г. по адм. д. № 8066/2014 г. на ВАС, VII-мо отд. е разрешен окончателно спор за дължимостта на ДНИ и ТБО за 2007-2012 за незастроен имот в промишлена зона Север, в границите на София по ОУП, неурегулиран, без ПУП и кадастрален план. Съдът е приел, че не е достатъчно имотът да е в границите на ОУП, трябва и ПУП за променено предназначение, какъвто в настоящия случай е налице. Основателно е възражението на жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност за главниците на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2009 г. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Задълженията на дружеството за ДНИ и за ТБО установени с РА за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. е следвало да бъдат платени през 2009 г., поради което 10- годишният срок за тях е започнал да тече от 01 януари 2010 г. и е изтекъл на 31.12.2019 г. С оглед основателността на направеното възражение, ревизионният акт в частта, с която са установени задълженията за ДНИ за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 5 127, 74 лв. и за ТБО за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 32 817, 55 лв. следва да бъде отменен поради изтекла давност. Досежно лихвите за ДНИ и ТБО за същия период не е налице изтекла абсолютна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9, вр. ал. 1 ДОПК публични са държавните и общинските вземания: лихвите за вземанията по т. 1 – 8. С РА лихвата за ДНИ за 2009 г. е установена към дата 25.06.2016 г. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, визираща началния момент на абсолютната давност по отношение на публичното вземане /лихви/, не е изтекъл 10 годишния абсолютен давностен срок. Аналогичен е изводът и по отношение на установените с РА лихви за ТБО за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Публичните вземания за лихвите за ДНИ и ТБО за 2009 г. не са погасени по давност. Предвид всичко изложено, процесният ревизионен акт следва да бъде отменен в частта относно установените задължения за Данък недвижими имоти /ДНИ/ и Такса битови отпадъци /ТБ0 за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. включително, общо в размер на 37 945, 29 лв. поради изтекла давност. При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2 669, 54 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение