Решение № 105 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5925/2007 г.

Решение № 105 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5925/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). Д. С. Х. от гр. Р. обжалва решението на Русенския окръжен съд, постановено на 26.06.2007 г. по гр.д. № 229/2007 г. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила -отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и вместо това за нея бъде отреден по-голям дял от допуснатите до делба имоти. Ответниците по касационна жалба С. Н. С.,В. Д. С.,В. Р. И.,А. Р. С. и С. Р. С. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Производството е за делба във фазата по извършване. С влязло в сила решение № 40, постановено по гр.д. № 4417/2005 г. от Русенския районен съд са допуснати до делба земеделски земи, находящи се в землището на с. П., обл. Русенска при квоти по 2/10 ид.части за съделителите С. Н. С.,В. Д. С.,Д. С. Х. и В. Р. И. и по 1/10 ид.част за съделителите А. Р. С. и С. Р. С.. С обжалваното решение, постановено на 26.06.2007 г. по гр.д. № 229/2007 г.,Русенският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което делбата е извършена по реда на чл. 292 ГПК (отм.), като допуснатите до делба имоти са разпределени между съделителите и са присъдени съответните суми за уравнение на дяловете. Прието е, че съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, като делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК (отм.), тъй като с оглед различните права на съделителите в съсобствеността тегленето на жребий е невъзможно. Възраженията на Д. С. Х., че тя следва да получи по-голям дял са приети за неоснователни по съображения, че във фазата по извършване на делбата съдът следва да се съобразява с определените в решението по допускането делбени права. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване, че на съделителката Д. С. Х. следва да бъде определен по-голям реален дял от допуснатите до делба имоти по причина, че само тя е положила усилия за възстановяване на собствеността, както и че само тя се е грижила за наследодателката С. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното решение, извършвайки делбата съдът е длъжен да съобрази определените с решението по допускането й делбени права на съделителите. Решението по допускане на делбата се ползува със сила на присъдено нещо както по отношение на имотите, за които е прието, че са съсобствени между съделителите и за които следователно делбата е допустима, така и за лицата, между които тази съсобственост е налице, респ. делбата следва да бъде извършена и за делбените им права. Във фазата по извършване на делбата съдът не разполага с правомощието да променя квотите на съделителите и следва да съобрази начина на извършване на делбата с правата в съсобствеността, определени в решението по допускането й, освен в случай на настъпило правоприемство в хода на процеса по смисъла на чл. 120 ГПК (отм.) или чл. 121 ГПК (отм.), каквато хипотеза обаче в случая не е налице. Освен това полаганите грижи за наследодателите и за съсобственото имущество от страна на един от съделителите не могат да обусловят извод за определяне на по-голям дял за него от съсобственото имущество, освен в хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗН, каквато обаче в случая също не е налице. За да достигне до извода, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 292 ГПК (отм.) и имотите да бъдат разпределени между съделителите съобразно признатите им с решението по допускане на делбата права в съсобствеността, въззивният съд е обсъдил всички имащи значение за избора на способ за извършване на делбата и установени по делото факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Делбата е извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН съгласно която всеки съсобственик следва да получи в натура имот, съответствуващ на неговия дял, доколкото това е възможно. Правилно е прието, че след като съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 292 ГПК (отм.), доколкото с оглед неравенството в правата на съделителите тегленето на жребий е невъзможно. Изводите на въззивния съд, че не е налице основание на Д. С. Х. да бъде определен по-голям реален дял от допуснатите до делба имоти са правилни. Не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 218б ГПК (отм.). Поради това и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав приема, че постановеното от Русенския окръжен съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение