Решение № 9954 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15401/2012 г.

Решение № 9954 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15401/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е образувано по подадена жалба от "ПРОКАР" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. "Хан Кубрат" № 1, к-с "Балкан", ет. 2, офис 215 чрез процесуалния му представител адв. Стефанов срещу решение № 479/13.10.2011 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 386/2011 г., с което в производство по реда на чл. 83а и следв. от ЗАНН и на основание чл. 83е от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 177 000 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съставомерните деяния и облагата са настъпили преди влизане в сила на разпоредбите на чл. 83а - чл. 83е от ЗАНН. Посочените норми не могат да имат ретроактивно действие, след като предвиждат санкции. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави без уважение предложението на Окръжна прокуратура - Русе. Ответникът - Окръжна прокуратура Русе не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение намира жалбата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. В изпълнение на определение № 175 от 14.12.2012 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, постановено по ч. н. д. № 1917/2012 г., определящо ВАС като компетентен съд, който следва да се произнесе по подадената жалба, и извършена проверка относно законосъобразността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Административен съд - Русе е приел, че производството е допустимо, тъй като е образувано по мотивирано предложение на прокурор от Окръжна прокуратура - Русе, отговарящо като съдържание на изискванията на чл. 83б, ал. 2, т. 1 - т. 8 от ЗАНН и подадено след внасяне на обвинителния акт в съответствие с изискването на чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. По същество е намерил искането на прокурора за основателно като е изложил подробни мотиви относно наличието на предпоставките по чл. 83д от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. Размерът на имуществената санкция е определен съобразно изискването на чл. 83а - до 100 000 лв., но не по-малко от равностойността на имуществената облага. Така постановеното решение е правилно. Установено е по делото от представените удостоверения за регистрация на дружеството в търговския регистър, че Константин Атанасов Попов от учредяването му и към момента на приключване на устните състезания по делото е управител и представляващ "ПРОКАР" ЕООД. С влязла в сила присъда на 8.02.2011 г. № 33 от 17.05.2010 г., постановена по нохд № 336/2009 г. по описа на Окръжен съд Русе /изменена с решение № 253/21.10.2010 г. по внохд № 241/2010 г. на ВТАС, оставено в сила с решение № 74/18.02.2011 г. на ВКС/ Константин Атанасов Попов е признат за виновен за това, че през периода 28.02.2002 г. - 12.03.2005 г. в Русе като управляващ и представляващ "ПРОКАР" ЕООД с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери - 163 287.44 лв. - ДДС, дължими от дружеството, е водил счетоводна отчетност и е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, с което е извършил престъпление по чл. 257, ал. 1 (отм.) вр. чл. 256 /изм./ НК, както и за това, че през 2004 г. е потвърдил неистина в подадените справки-декларации по ЗДДС за четири данъчни периода, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 13 517.07 лв. - престъпление по чл. 257 (отм.) вр. чл. 255, ал. 1 НК. Престъпленията са сред изброените в чл. 83а и са извършени от лице, представляващо юридическото лице по чл. 83а, ал. 1, т. 2. Правилно е приел административният съд, че сумата от 163 287.44 лв. представлява публично държавно вземане, което дружеството не е заплатило и което би дължало и платило при законосъобразно развитие на данъчните правоотношения. Неплащането на това задължение представлява имуществена облага и между нея и престъпното деяние съществува връзка. Размерът на имуществената облага е установен. При така установените факти по делото, законосъобразен е изводът на съда, че са налице предпоставките по чл. 83а и чл. 83д от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. В това отношение в касационната жалба не се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Нормите на чл. 83а - чл. 83е от ЗАНН са нови, обн. ДВ, бр. 79/4.10.2005 г., влезли в сила след периода на извършване на престъпното деяние /28.02.2002 г. - 12.03.2005 г./. Доводът за това, че на посочените разпоредби като санкционни не следва да се придава обратно действие, е наведен и в жалбата пред административния съд. Законосъобразно е приетото от съда в мотивите на неговото решение, че тези норми не съдържат правило за поведение, при неизпълнението на което се предвижда налагане на съответното административно наказание. Предвидените материално-правни предпоставки за налагане на имуществена санкция на юридическото лице не представляват състав на административно нарушение. Съгласно чл. 83а от ЗАНН, санкционира се юридическо лице, което вече се е обогатило в резултат на извършени престъпления от лица, свързани с него, което показва, че нормата не изключва това обогатяване да е станало и към момента на влизането й в сила. С оглед на така изложените съображения, решението на Русенския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение