Решение № 1374 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова, против Решение 772 от 04.06.2024г., постановено по дело 197/2024г. по описа на Административен съд- Монтана, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с който по отношение на Р. И. П. е установено публично държавно вземане в размер на 8 775,66 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013, направлениеВъзстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС1/ за кампании 2012, 2013 г., 2014 г., 2015 г., във връзка с подадените от Р.И.П. Общи заявление за плащане на площ за 2012 с УИН: 12/290512/54502, за 2013 с УИН: 12/110613/60411, за 2014 с УИН: 12/120614/64557, за 2015 с УИН: 12/080715/69269 , на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.в, във вр. с чл.24,ал.1 и ал.2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че по делото не е доказано форсмажорно или изключително обстоятелство, поради отчуждаване (преразпределяне) на голяма част от стопанството на земеделския производител, което да е довело до обективна невъзможност за изпълнение на агроекологичния ангажимент. Навежда доводи, че неправилно решаващият състав е счел, че административният орган не е изследвал приложимостта на разпоредби, изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ 1306/2013. Моли съдът да отмени атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконулстко възнаграждение. В условията на евентуалност е сторено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът- Р. И. П., чрез процесуалния си представител адв. Симеонов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд- Монтана, както и да му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Производството по делото е във фаза на втора касация. С решение 4509 от 11.04.2024г., постановено по дело 91/2022г. по описа на ВАС, е отменено Решение 471 от 10.11.2021., постановено по дело 433/2021г. по описа на Административен съд-Монтана и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на АУПДВ с изх. 01-6500/9510#10 от 21.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на Р. И. П. е установено публично държавно вземане в размер на 8 775,66 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС1/ за кампании 2012, 2013 г., 2014 г., 2015 г., във връзка с подадените от Р.И.П. Общи заявление за плащане на площ за 2012 с УИН: 12/290512/54502, за 2013 с УИН: 12/110613/60411, за 2014 с УИН: 12/120614/64557, за 2015 с УИН: 12/080715/69269 , на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.в, във вр. с чл.24,ал.1 и ал.2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013 г. Административен съд- Монтана е счел, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон, което налага отмяната му. Според съда след като административният орган е признал обективно основание за прекратяване на ангажимента в УП по отношение на намалените парцели, необосновано е изискал възстановяване на 20 % от полученото подпомагане за 2012, 2013, 2014 и 2015 г., вместо 10%, доколкото прекратяването е станало след петата година и е следвало да се приложи чл.18,ал.4, б г от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Решаващият състав е преценил, че АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 18, ал. 6 вр. с § 1, т. 4, буква "в" от ДР на Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), според които възстановяване на помощта не се изисква при форсмажорни и изключителни обстоятелства. Административният съд съобразил, че отчуждаването (преразпределянето) на голяма част от стопанството на земеделския производител, довело до обективна невъзжможност за изпълнение на агроеколочния ангажимент, и съставлявало именно фосмажорно обстоятелство или изключително обстоятелство, изключващи възстановяване на получената финансова помощ. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. По силата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Последната разпоредба предвижда, че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Не е спорно, че П. е земделски стопанин § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП и по подадено заявление за първите четири години от поетия петгодишен ангажимент на последния са изплатени суми, както следва: за кампания 2012 - 9 472.87лева; за кампания 2013 - 11446.83 лева, за кампания 2014-11479.31 лева и за кампания 2015 - 11479.31 лева, т.е. общата стойност на изплатената субсидия за 2012 г. - 2015 г. възлиза на 43 878.32 лева. Видно от приложеното на л. 21 уведомително писмо, агроекологичният ангажимент е прекратен с влязъл в сила административен акт, именно на посоченото основание. Административният орган е установил, въз основа на представените от П. доказателства, че за част от площите е доказана невъзможността за изпълнение на поетия ангажимент вследствие на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като тези площи са изключени от ангажимента. Предвид горното фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за възстановяване в полза на ДФЗ на паричната сума, получена от задълженото лице П. са налице. Основателни са сторените в касационната жалба оплаквания досежно наличието на предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11, които са били неправилно тълкувани от Административен съд-Монтана. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства /§ 1, т. 4 от ДР - смърт на подпомаганото лице; дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент; епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството/ агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Действително с настъпилата законодателна промяна с § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ - ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. В случая административният орган е счел, че вледствие на законодателната промяна за част от площите е доказана невъзможността за спазване на поетия агроекологичен ангажимент и е определена нова референтна площ / тази за която следва да се спазва анагажиментът/ в размер на 29,90 ха. В т. 59 на Решение на СЕС от 16 февруари 2023 г., постановено по дело С-343/21 е прието, че невъзможността на бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липса на сключени споразумения за ползване на съответни земи с други собственици или ползватели по принцип представлява непреодолима сила, но само при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки положената от последния грижа. От своя страна в т. 48 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието "непреодолима сила" или понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява "непреодолима сила" или "извънредно обстоятелство". Съгласно т. 47 непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа. С оглед данните по делото, следва да се прецени за всеки един конкретен случай дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37 от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, земеделския стопанин е имал възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица - арг. т. 51 от посоченото по-горе решение на СЕС. По делото не са ангажирани доказателства, че П. е предприел всички мерки, които е следвало да вземе, за да приведе сключените с Община Георги Дамяново в съответствия с изискванията на чл. 37 от ЗСПЗЗ, като определеният в закона срок е бил напълно достатъчен за предприемане и реализиране на действия от страна на земеделския производител за привеждане в съответствие с изискванията на § 15, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. Също така по делото са представени доказателства, че П. е заявил с процесното заявление за кампания 2016г., 58 бр. животни, отглеждани в животновъден обект 2734810009/ 3471-0040/, което налага извод, че е разполагал с възможност да се регистрира в компетентните органи изисквания брой животни, за да приведе процесните договри в съответствие с нормативните изисквания. Това обаче не е сторено, поради което необосново решаващият състав е счел, че прекратяването на процесните договори за наем на земеделска земя от страна на Община Георги Дамяново, извършено вследствие на настъпили законодателни промени, с които са въведени нови изисквания, обуславящи запазването именно на тези договори, представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство. Макар и разпадането на облигационните отношения между страните да представлява външно, необичайно и непредвидимо събитие, задълженото лице не е предприело мерки, като е могъл да стори това, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да съобрази наемните договори с новите нормативни изисквания. В този смисъл е Решение 8030 от 27.06.2024 г., постановено по дело 1831/2024 г. по описа на ВАС. Предвид гореизложеното доводите на страните и посочените по-горе решения на СЕС С-343/21 и С-656/22 се налага извод, че в процесния казус не са налице форсмажорни обстоятелства и/или възникнали непреодолими обстоятелства. Противно на изложените аргументи от първостепенния съд, административният орган правилно и законосъобразно е определил размера на подлежащата на възстановяване сума. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата гласи, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва- а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година 10 %. Агроекологичният ангажимент е прекратен през 2019г. с влизането в сила на уведомителното писмо, но дължимият за възстановяване размер зависи от това колко години е изпълняван последният, в случая ангажиментът е прекратен до края на петата година от изпълнението му, поради което попада в хипотезата на б в. По изложените съображения решението на Административен съд- Монтана следва да се отмени като неправилно и вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения АУПДВ да бъде отхвърлена. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател се следва присъждане на сторените разноски пред двете инстанции в общ размер на 370, 21 лева - 300 юрисконсултско възнаграждение и 70, 21 лева за държавна такса пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,