Решение № 1533 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2016 г.

Решение № 1533 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 217/19.07.2016 г., постановено по административно дело № 260/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 121202024/16.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 185/19.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, относно допълнително установени задължения за И. М. М., в качеството на ЕТ "В. ММ - И. М. М." по ЗДДС в размер на 17 370,18 лева и лихви в размер на 8 876,59 лева за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.10.2011 г., както и задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 1 325,38 лева и лихви в размер на 623,88 лева. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, основания за отмяна, разписани в чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е извършил погрешна преценка са събраните по делото доказателства, както и се оспорват правните изводи, мотивирали отмяна на ревизионния акт. Иска се отмяна на решението, след което спорът да се реши по същество като се отхвърли жалбата на ревизираното лице и се присъдят съдебно-деловодни разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответната по касация страна - И. М. М., с ЕТ "В. ММ - И. М. М." чрез адвокат В. П., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата, поради което се иска да бъде оставена без уважение и се потвърди постановеното от административния съд решение. Становището по оспорване на касационната жалба се поддържа на проведеното открито съдебно заседание по делото от адвокат Петров, който претендира и присъждане на сторените пред касационна инстанция съдебно-деловодни разноски за платен адвокатски хонорар. Подадена е и частна жалба от И. М. М., с ЕТ "В. ММ - И. М. М." против Определение № 329/19.08.2016 г., постановено по административно дело № 260/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е оставено без разглеждане искането й за изменение на решението, в частта за разноските като недопустимо. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното определение, тъй като съдът бил сезиран с искане за допълване на решението в частта за разноските, а не с искане за изменение на същото, поради което разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима в случая. Моли се за отмяна на определението и присъждане на сторените пред ВАС разноски при първото разглеждане на делото в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. От страна на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново се оспорва частната жалба, като се излагат доводи за правилност на постановеното определение относно разноските, с молба да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба по изложени съображения, като предлага отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспореното определение. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Основният спор, който е стоял за разглеждане пред Административен съд - В. Т. е свързан с преценката за реалност на доставките, обективирани в 566 фактури, издадени от различни доставчици на ревизираното лице, които не са били осчетоводени, с твърденията, че стоките не са били фактически получени от него. Съдът е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и установените факти по отношение на всеки един от доставчиците, след което като краен извод е възприел възраженията на жалбоподателя за недоказаност на факта на получаване на родово-определените вещи от данъчно-задълженото лице. При недоказано получаване на стоките по спорните фактури, съдът е приел, че не е възможно и тяхното последващо разходване чрез облагаеми доставки по ЗДДС и реализиране на приходи, които да се явяват укрити, поради което неправилно приходните органи са взели предвид тези сделки при определяне на облагаемата данъчна основа по ЗДДФЛ и са начислили ДДС за предполагаемите последващи доставки. Съдът е акцентирал на вида и характера на процесните стоки, които са били родово-определени вещи - цигари, хранителни продукти, перилни и почистващи препарати и др. стоки за бита, които съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД се прехвърлят между страните по сделката с индивидуализирането им или чрез предаването им. В хода на ревизията и на съдебното производство не са представени обичайно изискваните от приходната администрация документи, които установяват отделянето на стоките от рода им, транспортирането и предаването им на получателя. Преобладаващата част от фактурите не носят подпис от страна на ревизираното лице като получател по доставките. Посредством заключението по съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписът положен във фактурите, издадени от ЕТ "М. - Е. Ч." и "М." ООД не принадлежи на законния представител на едноличния търговец, на неговия пълномощник или служител. Действително, липсата на подпис във фактурите за получател не е съществено за формата им, но като се съобрази липсата на други двустранно подписани документи, процесните фактури не могат да служат като доказателство за постигнато съгласие между страните по доставката, както и за предаване и получаване на стоките в разпореждане на ревизираното лице. Предвид събраните по делото доказателства, необосновани са изводите на приходната администрация за реалност на доставки на стоки по спорните фактури, и в противоречие с установената им практика по този въпрос в случаите, когато следва да се преценява реалност на доставката за нуждите на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. В тези случаи се изследва реалността на доставката, като се преценяват не само представените данъчни документи, но се издирват доказателства за обезпеченост на доставчиците, данни за осъществяване на престацията, изискват се документи за фактическото предаване на стоките, на тяхното съхранение и превозване. В конкретния случай този подход не е използван, а напротив - въз основа на твърде ограничените данни, събрани в хода на ревизионното производство е възприет неправилния извод за реалност на доставките по спорните фактури. Горните мотиви водят до извода за недоказано и респективно ненастъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, обективирано в процесните фактури, поради което съдебното решение, в оспорената му част, с която е отменен ревизионния акт, определящ данъчни задължения, произтичащи от тези фактури, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. За да се произнесе по подадената частна жалба от И. М. М., с ЕТ "В. ММ - И. М. М." против определението, с което искането й за изменение на решението в частта за разноските, е оставено без разглеждане, настоящият съдебен състав установи следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното по делото решение, съдът се е произнесъл изрично по исканията на страните за присъждане на разноски, като е присъдил такива, както за жалбоподателя, така и за ответника съобразно изхода на спора. Действително от страна на жалбоподателя е подадена молба за допълване на решението в частта за разноските, така, че в негова полза да се присъди допълнително сума в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство при първоначалното разглеждане на делото. Тази молба по своята същност обаче представлява искане за изменение на решението в частта на разноските, а не допълване в тази част. В случая не е налице пропуск на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на разноски, тъй като видно от диспозитива на решението произнасяне по искането на жалбоподателя има. Последният претендира увеличаване на присъдения му размер, изразявайки несъгласие с решението в тази му част, респективно цели неговото изменение. Следователно е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ГПК, съгласно която в случай, че страна не е представила списък на разноските, които претендира, то същата няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Няма спор по делото, че такъв списък не е бил представен от жалбоподателя до приключване на последното заседание пред първоинстанционния съд, поради което законосъобразно последният е приложил чл. 80, ал. 2 ГПК, като е приел за недопустимо искането за изменение на решението в частта за разноските и го е оставил без разглеждане. При този изход на спора следва да бъде уважена претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени в настоящото производство, които са в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Искането на процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по повод производството по обжалване на определението, постановено от съда, се явява неоснователно. Касационният съд присъжда разноски според изхода на главното производство по делото, което има за предмет оспореното съдебно решение. Другият оспорен съдебен акт касае произнасяне по акцесорно искане относно разноските, присъдени с основното решение, поради което в полза на директора на Дирекция "ОДОП", не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение във връзка с това производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение