Решение № 8813 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2017 г.

Решение № 8813 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8398/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя Г. К., против решение № 221 от 09.06.2017 г., постановено по адм. д. № 70/2017 г. по описа на Административен съд - С., с което НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С., сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сумата 410 лв., представляващи деловодни разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява вреда за ответната страна в спора, както и че ЗАНН и НПК не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело. Ответната страна - МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С. сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 21/НП-279 от 22.10.2015 г. на Директора на РЗОК - С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 13.03.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 410 лв. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 21/НП 279 от 22.10.2015 г. на Директора на РЗОК - С. на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С. са били наложени пет имуществени санкции на основание ЗЗО и НРД 2015 г. Посоченото НП е отменено с Решение № 76/02.03.2016 г. по АНД № 24/2016 г. по описа на Административен съд С., което е окончателно. На стр. 6 от анд 837/2015 г. на РС С. е приложен Договор за правна защита и съдействие № 1867/26.10.2015 г. със страни МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С. и адвокат А. В., като посоченият предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по административно-наказателно дело на Смолянския районен съд срещу НП № 21/НП 279 от 22.10.2015 г. В т. III от договора - Договорено възнаграждение, е посочена сумата от 360 лева, от които 300 лева по Наредба 1 на ВАС и 60 лева ДДС, платими изцяло с платежно нареждане. Като доказателство към исковата молба на МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД - гр. С., подадена пред АС С., на стр. 5 от първоинстанционното дело е приложено и преводно нареждане от 29.10.2015 г., от което е видно, че ищецът е заплатил на А. В. сумата от 360 лева, като основанието за превода е правна помощ ф. 428/26.10.15". В посочената фактура съответно е отбелязано, че плащането е по договор за правна помощ № 1867 от 26.10.2015 г. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Искът е предявен срещу Националната здравноосигурителна каса. Съгласно изискванията на чл. 205 от АПК исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 2 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, НЗОК е юридическо лице със седалище С., а Районните здравно осигурителни каси, каквато е и РЗОК - С., чийто директор е издал незаконосъобразния акт, от който се претендират вредите, съобразно чл. 36 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, е в организационната структура на НЗОК. Воден от горното и съгласно изискванията на чл. 205 от АПК настоящият състав намира, че искът правилно е насочен и в това производство като ответник е конституирана НЗОК. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование - юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Решението е правилно и в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 360 лв., както е поискана от ищеца, в който смисъл е съдебната практика. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,