Решение № 5985 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АТМ 98 АД, гр. София против решение 192 от 08.01.2024 г. по адм. дело 562/ 2023 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД-01-153/28.02.2023 г. на кмета на община Царево. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна или евентуално отменена. Ответникът кметът на община Царево оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказаетлствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета община Царево съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в представения констативен акт 4/17.01.2023 г., в който са описани строежите и нарушените при изграждането им разпоредби. Наредените за премахване обекти са описани по местонахождение и с конкретни характеристики и параметри, които позволяват да бъдат еднозначно индивидуализирани. Ето защо административният съд правилно приема, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени строежи от шеста категория, извършени без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да представи възражения. По този начин заповедта е издадена след установяване на релевантните факти и обстоятелства, правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, а доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за издаване на административния акт са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е допълващо застрояване между ПИ с идентификатор 00878.501.102 и ПИ с идентификатор 00878.501.103 по КККР на гр. Ахтопол и към ул. Преображенска, представляващо масивна ограда с височина над 0,60м. и навес. По делото е установено, че оградата е плътна, масивна и е изградена по западната и южна граница на имота на жалбоподателя с дебелина на стените от 0,20 м., дължина 16м. и височина от 1,60м. до 2,20 м. В пространството между оградата и намиращата в имота триетажна сграда,представляваща хотел, е оформено Г- образно помещение чрез изграждане на покрив от метална конструкция от квадратно желязо, покрит с поликарбонатни плоскости, върху които са поставени метални керемиди. Металната конструкция на покрива е захваната за южната фасада на хотела, чрез планки, монтирани в зида под терасите и стъпва върху плътната ограда от запад и юг, както и върху тухлени зидове с дължина съответно от около 3 м. и височина 2,20м. към ул. Преображенска и дължина от 2,90 м. и височина от 2,20м. към двора. Между тухления зид към ул. Преображенска и оградата към улицата е изпълнена плъзгаща се врата. Подът на помещението е покрит с теракот, а стените- боядисани в бяло. Помещението се използва като кухня за приготвяне на храна. Оградата е изградена през периода 1998г.- 2000 г. без разрешение за строеж, а навесът - по-късно през 2000 г.- 2001 г. година също без разрешение за строеж. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредените за премахване ограда и навес представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същите са от шеста категория като оградата следва да се квалифицира съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 7 ЗУТ, а навесът представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал.1 ЗУТ и попада в приложното поле на чл. 137, ал.1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Като изградени без разрешения за строеж каквито се изискват съгласно цитираните разпоредби, според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, строежите са незаконни. Изводите на административния съд, че строежите не са търпими и подлежат на премахване също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават от събраните доказателства. С оглед времето на извършване на строителството правилно са обсъдени предпоставките за търпимост, предвидени в §16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Анализът на цитираната разпоредба налага извода, че оградата не представлява търпим строеж, тъй като е изградена в нарушение на действалите по време на строителството, а и по сега действащите правила и нормативи (чл. 225, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), чл. 48, ал. 7 ЗУТ). Освен това строежът не е деклариран пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, каквото кумулативно изискване поставя цитираната разпоредба. Законосъобразно е и заключението, че описаният в заповедта навес също не представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като не е деклариран в срока, посочен в цитираната разпоредба. Нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ също не обосновава различен извод. Строителство с характера на описаното не е предвидено по действащия ПУП за имота, одобрен през 1995г. и строежът е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му правила и нормативи - чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) в относимите редакции, а също и в противоречие с чл. 20, ал. 3, чл. 41 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Възражението на касационния жалбоподател, че не е извършител и възложител на строежите, поради което неправилно е посочен като адресат на заповедта, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това налага заключението, че като собственик на имота жалбоподателят отговаря за премахването на незаконното строителство. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза са обсъдени в съвкупност, като съдът достига до самостоятелни правни изводи по предмета на спора. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани, като са изложени съображения по всяко от възраженията на оспорващия. Поради това, а и поради липсата на твърдения за други конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, следва да се приеме, че такива не са допуснати, а доводът в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направените разходи по водене на делото пред касационната инстанция касаторът АТМ 98 АД следва да заплати на община Царево, в чиято структура е административният орган, ответник по касационната жалба, сумата 1250.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,