Решение № 6217 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14347/2010 г.

Решение № 6217 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14347/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Николай Николов, пълномощник на Искра Виденова Терзийска против решение от 31.05.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав по адм. дело № 530/2006 г. С него се оставя без уважение жалбата й срещу заповед № РД-09-645 от 17.11.2004 г. на Кмета на Столична община, район "Люлин" с която е одобрено решение № 7 в протокол № 9/30.09.2004 г. на комисията за определяне на застроена част имот пл. № 121, к. л. 193 по рег. план на м. "Сливница". Поддържат се на първо място доводи за нищожност на решението поради липса на подпис на един от членовете на състава на съда постановил съдебния акт. На следващо място се поддържат доводи за неправилността му като от съдържанието на жалбата се извеждат касационните основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Жалбата се поддържа в писмени бележки със същото съдържание. Ответникът, Кметът на СО район "Люлин" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба на Искра Виденова Терзийска срещу заповед № РД-09-645 от 17.11.2004 г. на Кмета на Столична община район "Люлин", издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне застрояването в имот пл. № 121, к. л. 193, попадащ в план за регулация на м. "Сливница". Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й поради това, че не е застроена със законни постройки и не са проведени мероприятия непозволяващи възстановяване на собствеността. Съображенията са били допълнени с доводи за нищожност на акта като издаден след влизане в сила друг административен акт със същия предмет. Съдът е разгледал жалбата по същество и от доказателствата приложени с административната преписка и заключение на съдебно техническа експертиза е установил от фактическа страна, че имота попада в границите на урбанизирана територия, определен със застроителен и регулационен план одобрен със заповед от 1998 г. Също така, че имота попада в кв. 68, УПИ I, отреден за ЖС и магазини. Също така, че част от имота попада в улица и прилежащи към нея тротоари, друга част попада под жилищен блок със съответно сервитутно отстояние, друга част е пазари "Искра" и площадката е асфалтирана. При тези фактически констатации е прието, че не са налице сочените нарушения при издаването на акта като основания по чл. 146 АПК за отмяната му като незаконосъобразен. По отношение доводите за нищожност е установено, че предходната заповед на която се позовава жалбоподателят е с различен предмет от предмета на обжалваната поради което нарушения относно материалната компетентност на органа не са налице. Всички доводи са обсъдени и са приети за неоснователни в хипотезата на приложимата норма на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ регулираща междинно производство по реституция в което не се разглеждат спорове за материално право и са неотносими въпросите по законността на строителството. При изложените съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно, част от реституционно производство по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Последното се образува и провежда или по искане на лице с реституционни претенции или служебно от ОСЗ. Определянето на свободната от застрояване площ, правото на собственост върху която подлежи на възстановяване се извършва служебно от техническата служба на общината, чието решение се одобрява със заповед на кмета на общината, какъвто е обжалвания административен акт. Застроеността в имота със сгради или съоръжения се определя съгласно строителните правила и норми и разпоредбите на § 1в, ал. 1 и 2 ПЗР ППЗСПЗЗ. По делото се установява от заключението на СТЕ, че имота е застроен съгласно предвижданията в действащия регулационен план като са изпълнени мероприятията по отреждането. При тези фактически констатации правилно съдът е извел правни изводи за неоснователност на жалбата. Възраженията за нищожност правилно са приети за неоснователни, тъй като от приложеното копие на заповед № РД-09-286 от 13.05.2004 г., издадена преди обжалваната заповед съдът е констатирал, че предмета на двата административни акта е различен. Съдът не е допуснал сочените в жалбата нарушения и за разглеждането на делото е осигурил в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване правата на страните в защита на интересите си, произтичащи от издаването на обжалвания акт. Решението предмет на жалбата е подписано съгласно хипотезата уредена в чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.) идентична по съдържание с разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ГПК. В тези случай не е налице порок във формата на съдебния акт, тъй като е допустимо според закона решението да не бъде подписано при посочените обективни причини. Няма данни по делото неподписалия чл. на състава на съда да не е участвал при произнасянето на решението, което е нарушение. При тези констатации обжалваното решение е валиден и допустим и съдебен акт. Правните изводи в решението са материално законосъобразни поради което отсъстват нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,