Решение № 50230 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 401/2022 г.

Решение № 50230 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 401/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 16841/30.09.2021 г. на П. Е. Н., в лично качество, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 855/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1225/21 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е разпоредено на основание чл. 12, § 1 вр. с чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца връщането на детето Д. П. Н. в държавата по обичайното му местопребиваване –Австралия. В допуснатата до разглеждане част на молба вх. № 16841/30.09.2021 г. като основание за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи наличието на ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно установеното от специалист –детски психолог психоемоционално състояние на детето Д. Н. след узнаване за съдебното решение, съгласно което то следва да се върне в Австралия. Според молителя този факт има значение за преценката по чл. 13 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца. Ответната страна Е. П. Н. оспорва молбата. Счита същата за неоснователна, предвид обстоятелството, че преценката по чл. 13 от Хагската конвенция, като такава по съществото на спора, не може да се прави в настоящото извънредно производство по отмяна, а предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице. Прокурорът взема становище за неоснователност на молбата, предвид обстоятелството, че молителят се позовава на нововъзникнали факти, а не на нови факти по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изяснен от константната съдебна практика, а приложеното в подкрепа на твърденията на молителя становище на детски психолог не е ново писмено доказателство, съгласно разясненията, дадени в ППВС 2/77 г. Върховният касационен съд намира подадената молба за неоснователна по следните съображения: Решението на САС, чиято отмяна се иска, е постановено след отмяна на първоинстанционното решение на СГС, образувано въз основа на молба на Министерството на правосъдието, като централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с която е внесено заявление на Е. П. Н. срещу молителя за връщане на отвлеченото и незаконно задържаното от него на територията на Р България дете Д. Н.. С решението си въззивният съд е приел, че обичайното местопребиваване на детето е било в Австралия и то незаконно е прехвърлено и задържано без съгласието на майка си на територията на Р България от баща си. Обсъдил е възраженията на ответника, касаещи обстоятелствата по чл. 13, § 1 б. "а" и "б" от Хагската конвенция и като ги е счел недоказани пълно, е намерил, че няма основание да бъде отказано връщането на детето в държавата по обичайното му местопребиваване. Съдът е констатирал установеното от експертизата по делото приспособяване на детето към условията на живот в Р България: материалната и социалната среда; близкия роднински кръг на бащата, но е отказал обсъждането им предвид неотносимостта им за производство по чл. 12, § 1 от Хагската конвенция, каквото е било процесното. Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение поради наличие на нови обстоятелства или нови доказателства. Отмяната на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Това ще рече, че фактите трябва да са новооткрити т. е. да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги посочи на съда поради обективна невъзможност да ги узнае или да ги удостовери. Молителят не сочи такъв факт, а новонастъпил факт, доколкото се позовава на състоянието на детето след постановяване на въззивното решение, провокирано от предстоящото изпълнение на това решение. Съгласно постановките на константната съдебна практика, включително задължителната такава (ТР № 138/67 г на ОСГК на ВС, ППВС 2/77), нито нововъзникналите факти, нито новосъздадени писмени документи (какъвто според молителя е приложеното към молбата становище на клиничен психолог от 07.09.2021 г.), които материализират обстоятелства, възникнали едновременно с тяхното издаване, могат да обосноват отмяната на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделен е въпросът, че становището няма характер на писмено доказателство, а свидетелства за очаквано бъдещо заключение на вещо лице, което, съгласно т. 4 ППВС 2/77 г., го изключва от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна, приспособяването на детето към условията на живот в Р България е било изтъкнато от молителя пред съда по същество, който е определил това обстоятелство като ирелевантно за конкретното съдебно производство и относимо към друго такова – това по чл. 12, § 2 от Хагската конвенция. Ето защо това обстоятелство или доказателствата за него, от една страна, не могат да бъдат "нови", а от друга, не са от естество да обосноват извод за различен краен изход по съществото на конкретния спор. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението, с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение следва да бъде отменено служебно от настоящия състав. На ответната страна се следват разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат, което е в размер на 2000 лева, съгласно представените доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд