Решение № 9326 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2014 г.

Решение № 9326 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против Решение № 7394/27.11.2013 г., постановено по а. д. № 11076/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменен отказ на касатора, съдържащ се в писмо с рег. № 94 ВВ/116 от 12.10.2012 г. да бъде удължен разрешен неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 от ЗДСл на Венцислав Георгиев Йорданов и е изпратил преписката на директора на Агенция "Митници" за ново произнасяне по заявлението съобразно дадени задължителни указания, както и е отменена като незаконосъобразна издадена от касатора Заповед № 8409 от 15.10.2012 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Венцислав Георгиев Йорданов в Агенция "Митници", на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Недоволен от решението, директорът на Агенция "Митници" го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита решението за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Йорданов. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Венцислав Георгиев Йорданов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ, което не се оспорва от страните. Фактически, с касационната жалба се оспорват правните изводи на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводите за необоснованост на решението касаят правния извод на АССГ, че постановеният отказ за удължаване на срока на отпуск по чл. 64, ал. 2 от ЗДСл е незаконосъобразен и оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Тези изводи са базирани на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Няма спор между страните за фактите, правилна е установената от съда фактическа обстановка - Йорданов, служител в агенцията, подава молба от 12.10.12 г., с адресат директора на Агенция "Митници", с искане - удължаване на ползвания неплатен отпуск (разрешен със заповед № 0-1855/05.09.2012 г. в размер на 26 дни до 14.10.2012 г.), в рамките на законовия едногодишен срок, по чл. 64, ал. 2 ЗДСл. С писмо от 12.10.2012 г. органът по назначаване - отказва удължаването, с мотив, че със сочената по-горе заповед задължението по чл. 64, ал. 2 ЗДСл е изпълнено и на служителя е разрешен отпуск в размер на 26 дни до 14.10.2012 г. Със заявление от 25.10.2012 г. Йорданов е поискал служебното му правоотношение с Агенция "Митници" да бъде прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, считано от 15.10.2012 г. поради продължаване на трудовото правоотношение с мисията на ЕС в областта на върховенството на закона EULEX Kosovo след посочената дата. Поставена е резолюция "да" на 25.10.2012 г. от органа по назначаване и със заповед № 8409 от 15.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и е прекратено служебното правоотношение с настоящия ответник на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., считано от 15.10.2012 г. При така съществуващите факти, изводът на АССГ за липса на свободно проявена воля от страна на Димитров при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 103, ал. 1, т. 1 - по взаимно съгласие, се явява обоснован и законосъобразен. Очевидно е, че основната воля на служителя е била за удължаване на разрешения неплатен отпуск на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДСл. При неразрешаване на това искане и липса на друга обективна възможност, той е изразил и второто си такова искане - да се прекрати служебното правоотношение по взаимно съгласие. Т. е. в това второ искане, изразената воля не е свободна такава, а е поради липса на друга обективна възможност за нея, следователно и по принуда. Като служител с основна месторабота в Агенция "Митници", на когото е разрешен неплатен отпуск по чл. 64, ал. 2 от ЗДСл за определен срок и допълнителна такава - в EULEX KOSOVO, където изпълнява задълженията си през този срок, с възможност и предложение от ръководството на мисията за продължение на трудовото му правоотношение, Йорданов несъмнено е бил поставен в положение, в което волята му е била изразена чрез искането за продължаване на разрешения неплатен отпуск до размера, посочен в цитираната норма на закона. В подкрепа на изложените съображения на АССГ, органът по назначаването е бил длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж за цялата служба при условията на чл. 64, ал. 2 от ЗДСл тъй като органът действа при условията на обвързана компетентност- след като са били налице визираните в хипотезата на правната норма предпоставки, е следвало да се издаде актът със съдържание, определено нормативно с чл. 64, ал. 2 от ЗДСл. При служебната проверка на решението, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора и направено своевременно искане ответникът по касационната жалба има право на разноски. В случая обаче няма доказателства по делото такива да са сторени и не е доказано със съответните документи заплащане на адвокатско възнаграждение и такова не следва да се присъди. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС