Решение № 12918 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез процесуален представител юрк. Мирчева, срещу Решение 2271 от 08.04.2024 г., постановено по адм. дело 3387/2022 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221518001510-091-001/14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение 1037/02.07.2020 г. от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, а именно в частта на определените публични задължения по ЗДДФЛ в размер общо на 6 394,68 лева, от които задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 4 909,08 лева и лихви в размер на 1 485,60 лева, и е осъдена данъчната администрация за разноски.

С касационната жалба се поддържа неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдържат се и конкретни оплаквания срещу обосноваността на съдебния акт. Възразява срещу включването в размера на приходите на С. С. сумата от 30 000 лева, като дадена от родителите ѝ, и приета от съда за такава с установен произход. Счита за неправилно определена от съда и началната разполагаема сума към 01.01.2016 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, поддържат се в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител, като се иска отмяна на решението в обжалваната част, и потвърждаване на РА в същата част. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по касация С. Р. С., действаща и като ЕТ Медиен център С. С. , редовно призована, не се явява и не се представлява. В законоустановения срок не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е във фаза на второ касационно производство. С Решение 3203 от 05.04.2022 г., постановено по адм. дело 7049/2021 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменено Решение 2411 от 12.04.2021 г., постановено по адм. дело 8141/2020 г. по описа на Административeн съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е РА Р-22221518001510-091-001/14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1037/02.07.2020 г. от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на С. Р. С. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 6 087,07 лева главница и лихви в размер на 1 815,60 лева.

С първоинстанционното съдебно решение процесният и горепосочен РА е изменен, като са определени данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 204,25 лева, от които допълнително установен данък в размер на 1 099,92 лева и лихви 330 лв.

Решението се обжалва само в частта, с която е посредством изменение РА на практика е отменен, в частта на определените публични задължения по ЗДДФЛ в размер общо на 6 394,68 лева, от които задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 4 909,08 лева и лихви в размер на 1 485,60 лева, и е осъдена данъчната администрация за разноски. В останалата си част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

Първостепенният съд е описал и обсъдил установената фактическа обстановка във връзка с проведената ревизия, свидетелските показания на Р. П., баща на РЛ, дадени в хода на предходното първоинстанционно производство, изслушаното и прието без оспорване от страните заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ във връзка с дадените задължителни указания от касационната инстанция.

Установил е по-конкретно, че за да определи данъчното задължение за 2016 г. ревизиращият орган е обложил не недостиг на парични средства, тъй като такъв не е установен, а разликата от 60 090,09 лева, получена като от внесената на 05.02.2016 г. в банковата сметка в Уникредит Булбанк АД от РЛ сума в размер на 172 152, 16 лева е извадил сумата на установеното от ревизията начално салдо за 2016 г. в размер на 112 062,07 лева, с която приема, че би могло да захрани банковата си сметка. Тъй като РЛ не е удостоверило документално произхода на сумата от 60 090,09 лева, ревизиращият екип е приел, че тя представлява доход с неустановен произход от други източници в полза на С., които не са декларирани с подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Предвид което, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК декларираната от лицето с ГДД от 24.07.2017 г. данъчна основа за 2016 г. в размер на 1 043,28 лева по чл. 29 от друга стопанска дейност, е коригирана в посока увеличение с процесната сума, в резултат на което общия размер на ГДО за 2016 г. е определен в размер на 61 133,37 лева и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 6 113,33 лева. След изваждане на данъка за дохода върху друга стопанска дейност в размер на 104,33 лева (удържан от платеца 182,40 лв. и частично възстановен на ревизираното лице 78,07 лева) от ревизиращите органи е определен данък в размер на 6 009 лева, а предвид възстановен данък в размер на 78, 07 лева общата дължима сума е в размер на 6 087,07 лева, а начислените лихви 1 664, 29 лева.

Решаващият съдебен състав е кредитирал показанията на Р. П., съгласно които родителите на ревизираното лице са ѝ предали сумата от 30 000 лева Коментирал е и показанията на свидетеля С., който твърди, че е присъствал на предаването на сумата в размер на 30 000 евро от родителите на С. С., но предвид ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел, че те установяват, че е имало предаване на сума, внесена впоследствие в банка.

Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по приетата СИЕ, с което е извършено изчисление какъв е остатъкът в края на всеки един период в резултат на разликата между направените приходи/налични средства и доходи/ и съответно направените през съответната година разходи, който представлява и начално салдо за следващия данъчен период. При прилагане на този подход началното салдо за процесната 2016 г. е посочено, че е 131 152,85 лева.

Приел е, че от внесената на 05.02.2016 г. в банковата сметка в Уникредит Булбанк АД от С. сума в размер на 172 152,16 лева следва да се извади сумата на изчисленото начално салдо за 2016 г. в размер на 131 152, 85 лв. и сумата от 30 000 лева, предадена ѝ от родителите.

С тези аргументи съдът е възприел РА като незаконосъобразен в тази му част.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно постановено.

По отношение на посоченото касационно основание по чл. 209, т.3, предл. второ:

Всъщност от изложеното в касационната жалба се налага изводът, че всички оплаквания, насочени към дейността на първостепенния съд, касаят преценката му на събрания доказателствен материал и изведените въз основа на нея изводи от фактическа и правна страна, които обаче са в обхвата на касационния контрол за обосноваността на съдебния акт и ще бъдат разгледани по-долу, ведно с обсъждане на материалната му законосъобразност.

Същественото е, че съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, налице са релевантни собствени фактически установявания, което не препятства касационния контрол. Несъгласието с така сторените решаващи изводи от състава на съда, не се субсумира в тук коментираното касационно основание.

По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното.

Спорните въпроси по делото са относно това какви разполагаеми средства следва да бъдат признати към началото на ревизирания данъчен период 01.01.2016 г. и обосновано ли е включването в размера на приходите за 2016 г. на С. С. сумата от 30 000 лева, като дадена от родителите ѝ, съответно като доход с установен произход.

1. Относно това какви разполагаеми средства следва да бъдат признати към началото на ревизирания данъчен период 01.01.2016 г.

Правилно в изготвеното заключение по СИЕ паричните потоци на С. за ревизираните данъчни периоди 2012 г., 201З г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са изготвени от гледна точка на получени общо за съответната година доходи, приходи и извършени разходи.

В съответствие с установената съдебна практика съдът е приел, че установеното от органите по приходите превишение на приходите над разходите към 31.12. на съответния данъчен период следва да формира начално салдо за следващата година. В тази насока всъщност са и указанията, дадени от състава на ВАС в посоченото по-горе решение.

Вещото лице е използвало подхода, който му е указан, за приемственост в начални и крайни салда, т.е. когато крайното салдо на парични средства в брой в паричния поток за даден период (година) е положително, поради превишение на доходи над разходи, то да се пренесе в същия размер като начално салдо в следващия период. При прилагане на този подход правилно началното салдо за процесната 2016 г. е установено в размер 131 152,85 лева.

1. Правилно и обосновано съдът е кредитирал показанията на Р. П., баща на РЛ, които са ясни, точни и непротиворечиви. Те са подкрепени и от показанията на свидетеля А. С. по отношение на факта, че С. е посетила дома на родителите си през м.02.2016 г. и ѝ е била предадена парична сума, която впоследствие е внесла по банковата си сметка.

Правилно с оглед на доказателствата по делото при изготвяне на паричните потоци за 2016 г. (а преценката всякога в случаи като процесния е на годишна база) е прибавена сумата на приетото от съда въз основа на заключението на вещото лице начално салдо за 2016 г. в размер на 131 152,85 лева и сумата от 30 000 лева, предадена ѝ от родителите през 2016 г., при което е получена конкретната сума, посочена като данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, върху общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Решението в обжалваната част е правилно постановено, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение