Решение № 13249 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2009 г.

Решение № 13249 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно наречена частна жалба, но по характера си касационна), подадена от Държавната агенция по горите, гр. София, представлявана от председателя й Стефан Юруков, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Апостолова, против решение № 29 от 6.03.2009 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. дело № 250/2008 г. по описа на съда. От изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, може да се извлече оплакване за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и чл. 14а от ЗВСВГЗГФ. Процесните имоти имат характер на гори и земи от горския фонд, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Агенцията по горите. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, ведно с произтичащите от това последици. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие", гр. Хасково, в писмено възражение, чрез юрисконсулт Милонаво оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Караилиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Заинтересованата страна - кметът на община Ивайловград не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е несъстоятелно твърдението, че обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна, поради непосочен срок за обжалване на издадената заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, ако не е посочен срокът за обжалване в индивидуалния административен акт, същият се удължава до два месеца. Останалите възражения касаят материално право за собственост, тъй като се оспорва карта на възстановената собственост, който спор следва да се реши в гражданско производство. Както правилно е посочил съдът в мотивите на съдебното решение, спазена е процедурата по издаване на оспорения акт. Заповедта на Директора на областна дирекция "Земеделие" е издадена при спазване на реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, при влезли в сила план за земеразделяне и карта на възстановената собственост. След като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Хасково се е развило по реда на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45в от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 от АПК. Същото е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против протоколно решение от 14.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 42 от 17.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" Хасково, за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на община Ивайловград. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да достигне до този резултат Административният съд - Хасково е приел, че безспорно са установени фактите, че планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в сила и комисията с оспореното протоколно решение се е съобразила изцяло с КВС и извлечението от регистъра на имотите към КВС по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в землищата на община Ивайловград. Съдът е приел, че протоколното решение и одобряващото го решение са издадени от компетентни органи. Назначената комисия е в законоворегламентирания състав, надлежно е назначена от директора на ОД "Земеделие" - Хасково, решението е в предвидената в закона форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице и нарушения на материалния закон, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно оспореното решение е в съответствие с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост относно посочените землищата в община Ивайловград, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че е неоснователно възражението, относно характера на изрично посочените спорни имоти, че същите всъщност представляват гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи, тъй като КВС е вляла в сила и решението е съобразено с регистъра, в това число и в частта за имотите, останали след възстановяване на собствеността. Посочените въпроси касаят спор за собственост между държавата и общината и не могат да бъдат решени в процесното производство. Така постановено решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена и не е спорна. Въз основа на доказателствата по делото съдът е постановил обоснован акт, съобразен с материалния закон. Правилно е прието, че оспорените актове - заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково и одобреното с нея протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се съобщават по реда на АПК и подлежат на обжалване по реда, визиран в разпоредбата на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е извършил служебна проверка по основанията, визирани в чл. 146 от АПК и точно е констатирал, че процесните актове са издадени от компетентни органи, тъй като комисията е назначена със заповед на директора на Дирекция "Земеделие" - Хасково и в състава й от пет души са включени изискуемите членове, като решението е взето с обикновено мнозинство. Правилен е и извода, че е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и актовете са съобразени с целта на закона, защото определянето на имотите, останали след възстановяване правата на собствениците от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко от закона. Правилен е и изводът на съда, че оспорените актове не са в противоречие с материалноправни норми. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община Ивайловград, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква нормата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По делото не е било спорно, че КВС е влязла в сила и извлечението от регистъра към нея по начина на възстановяване на земите й съответства. При тези данни правилно е прието, че по отношение описаните кадастрални единици - поземлени имоти, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, меродавно е отразяването във влезлите в сила карта на възстановената собственост, в това число и по плана за замеразделяне. Касаторът, както в първоинстанционното производство, така и в настоящото поддържа тезата, че погрешно включените в решението гори остават държавна собственост, като управлението и контролът върху тях се осъществява от Агенцията по горите. По това възражение, правилно в оспореното решение е прието, че сочените обстоятелства са ирелевантни за правния спор относно законосъобразността на обжалваните актове. В тази връзка правилно не е взето предвид заключението на назначената съдебно-техническа експертиза за установяване наличието на гори в обхвата на земеделските земи, определени като общинска собственост. Въпросите, свързани с характеристиките на спорните имоти са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, който спор правилно е прието, че е недопустимо да се разрешава в хода на администартивния процес, при влязла в сила КВС имаща характеристика на стабилен административен акт. В този смисъл за съда липсва задължение да събира, съответно да обсъжда неотносими доказателства. По отношение развитото в касационната жалба възражение относно липсата на вписване в оспореното протоколно решение, пред кой орган може да се обжалва същото, следва да се приеме, че това нарушение не се отразява на законосъобразността на акта. Посоченото нарушение е свързано с допустимостта на жалбата и не се е отразило на осъществяването на процесуалната защита на жалбоподателя, поради което не е и съществено. В чл. 140, ал. 1 от АПК законодателят е регламентирал изрично какви са последиците от нередовното съобщаване, изразяващи се в удължаване срока за обжалване на два месеца, което означава, че релевираното от жалбоподателя оплакване не обосновава касационно основание. В касационната жалба е налице абзац, съдържащ възражения против прекратително определение на съда, каквото не е постановявано. Налице е техническа грешка, която не следва да бъде обсъждана. По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение