Решение № 2537 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2008 г.

Решение № 2537 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11846/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Кюстендил срещу Решение № 687/7.08.2008 г., постановено по адм. дело № 246/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/15.01.2008 г., издаден от директора на "Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" за установени по основание и размер задължения за водовземане от повърхностни води с цел питейно-битово водоснабдяване на населени места от обл. Кюстендил. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна изцяло на АУПДВ, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от административния съд. Ответникът по касационната жалба "басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" чрез процесуалния си представител - юриск. Койнакчиева оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение, тъй като законосъобразни са изводите на съда, че количеството ползвана вода следва да бъде заплатена съгласно тарифата за ползване. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът правилно е приложил материалния закон, приемайки че дължимите такси за водоползване са определени съобразно нормативните изисквания и разрешения годишен воден обем за първа категория води. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Благоевградският административен съд е бил сезиран с жалба от ДВ и К" ЕООД - гр. Кюстендил срещу АУПДВ № 16/15.01.2008 г., с който е определена такса за водовземане от повърхностни води в размер общо на 85 992,62 лв. на основание чл. 195б, ал. 1 и 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б", във връзка с § 9 на ПЗР на Закона за водите (ЗВ), чл. 166 ДОПК и чл. 2, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че дружеството е ползвало I категория подземни води за питейно-битови нужди съгласно разрешителни, издадени от Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Съдът е обсъдил разрешеното за ползване годишно водно количество по всяко едно от разрешителните, взел е предвид неизпълнение на задължението за монтиране на съоръжения, за измерване на ползваното водно количество, а така също и последствията от немонтирането им, а именно задължението за определяне на таксата на база разрешеното количество. Съдът е установил въз основа на доказателствата по делото, че такива съоръжения жалбоподателят не е монтирал, поради което и не е могло да се измери добитото количество вода. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, както и на чл. 194а, ал. 6 от Закона за водите (ЗВ) и е приел, че правилно е определен размерът на дължимите такси за водоползване. Съдът не е възприел възражението за изтекла погасителна давност, тъй като то било направено за задължения, за периода 2001 - 2002 г., а установените с акта задължения са за 2006 г. Решението е правилно и при проверката, извършена от настоящия съдебен състав не се установи да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, а така също и нарушение при прилагането на материалния закон. Първоинстанционният съд не е допуснал процедурно нарушение като не е уважил молбата на адв. Пешева за отлагане на последното по делото съдебно заседание. Както правилно е отбелязал съда в мотивите си към молбата не е представен документ, установяващ временната нетрудоспособност на адвоката, а така също не са били налице кумулативните предпоставки на чл. 139, ал. 1 от АПК. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да отмени определението, с което е даден ход по същество на спора. Жалбоподателят е разполагал с достатъчно време и възможност да ангажира доказателства по делото в подкрепа на тезата си, поради което неоснователно е твърдението му, че е препятствано правото му на доказателствени искания, респективно на събиране на доказателства по делото. Оплакването на касатора относно категорията на водата и липсата на събрани доказателства във връзка с това обстоятелство е неоснователно. В разрешителните, издадени от Басейнова дирекция Западнобеломорски район се сочи категорията на водата. Предвидена е процедура в Закона за водите при с провеждането на която биха могли да се променят параметрите на резрешителните. По делото липсват данни тази процедура да е спазена. Една съдебно-техническа експертиза дори да установи категория на водата, различна от тази посочена в разрешителното не би била релевантна за спора, тъй като не може да се противопостави на категорията, установена със стабилен индивидуален административен акт, какъвто е разрешителното. Второто оплакване на касатора е свързано с размера на таксата, определена в АУПДВ. Неоснователно е оплакването, че съдът е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал поисканата съдебно-икономическа експертиза. С оглед формулираните задачи за експертизата, последната се явява ирелевантна за спора. Една от задачите за експертизата е била да се изчисли количеството вода, инкасирано за процесните периоди на абонатите на дружеството. Този въпрос основателно е преценен като неотносим, тъй като, чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект е категоричен относно начина на определяне на таксата при немонтиране на измерващи устройства. В случай, че дружеството беше изпълнило ангажимента си да монтира съоръжение - разходомерни устройства за измерване на добитото количество вода, то тогава можеше да се позовава на 194а, ал. 1 ЗВ и да иска определяне на таксата на базата на ползвания воден обем, но това не е сторено, поради което правилно съдът е счел, че таксата следва да се изчислява върху цялото разрешено количество, а не само върху добитото. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност с мотива, че то касае период, различен от процесния, установен с АУПДВ. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и стриктно приложение на материалноправните разпоредби - ЗВ и Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,