Решение № 2772 от 16.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Пловдив против Решение 1084 от 13.06.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1554/2020г. С него се отменя решение Ц2153-15-39 от 8.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на П. Симеонов против разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-229 от 26.03.2020г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО и изпратено делото като преписка на органа за решаване на въпроса по същество, съобразно тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи в касационната жалба за нарушения, изразяващи се в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Оспорват се изводите на съда по отношение стажа на П. Симеонов за периода 15.06.1987г. до 31.12.1999г. в Авионамс АД на длъжност технолог в обособено производство по ремонт на самолети/ОПРС/, че следва да се квалифицира като положен при условията на първа категория труд. Възразява се против кредитиране на гласните доказателства и приетото заключение на съдебно техническа експертиза като счита, че не са събрани категорични и безспорни доказателства, за правен извод, че трудът в спорния период е от първа категория. Ответникът, П. Симеонов чрез процесуален представител адвокат Н. Калчев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, при отсъствие на нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба, обжалваният акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Спорен пред съда е въпросът от коя категория е трудът на Симеонов в периода 15.06.1987 до 31.12.1999г. на длъжност технолог в осигурител Авионамс АД Пловдив, по повод заявление по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което с разпореждане от 26.03.2020г. е отказано с мотиви, че трудът е от трета категория, поради което не са налице законовите материални предпоставки за отпускане на пенсия на заявеното основание. За разрешаване на спора съдът е разгледал по същество жалбата, уважил исканията на страните и от доказателствата по преписката и тези, събрани пред съда приел жалбата за основателна. По делото са допуснати, разпитани и кредитирани гласни доказателства относно условията и мястото на труда. По делото е допусната, назначена, изслушано, прието и кредитирано заключение на вещо лице относно характера на труда, в какво се изразява, в какви вредности и тежести е положен, интензивност на вредности и тежести, съобразени със заеманата длъжност от жалбоподателя, като е изведен правен извод, че характера на труда в спорния период е от първа категория, като делото е върнато на органа за произнасяне по заявлението. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за нарушения при постановяване на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Свързват се с оценка на доказателства и материални норми, изводите за които се съдържат в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив. По делото обаче са допуснати гласни доказателства и съдебно техническа експертиза. Съдът е допуснал такава с оглед установяване на факти, свързани с условията и мястото на труда, вредностите и тежестите при полагането му. Тези факти са от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като определят различни права от признатите от органа. Възражението против заключението на експертизата не е достатъчно като процесуално поведение да не се кредитира заключението. Възражението следва да бъде съпроводено с обосноваване защо не се приема заключението, с конкретна критика към констативно съобразителната част на експертизата и обосновка защо не следва да се приемат изводите на експерта от фактическа страна, като се ангажира евентуално ново или допълнителна експертиза. Това е така, тъй като фактите са извън компетентността на съда и спорът по установените факти от експертизата следва да се насочат към заключението, а не да се поддържат фактическите изводи на административния орган в издадения от него акт, които са оборени от експерта. Доводите на административния орган в касационната жалба не обосновават нарушения от страна на съда, съставляващи касационни основания. Формалното подновяване на спора пред касационната инстанция извън хипотезите на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК не води до различен извод от вече направения от Административен съд Пловдив в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение