Решение № 6789 от 22.6.2023 г. на ВАС, III о.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерски съвет на РБ против решение 7859/20.12.2022 г. по адм. д. 10024/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва правния интерес на жалбоподателя, както и вмененото му задължение да обнародва международните договори. Позовава се на Писмо изх. 02.10-64/17.11.2022 г., изпратено до Министерство на транспорта и съобщенията, като твърди, че е изпълнил задълженито си по чл. 25, ал. 1 ЗМДРБ. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. Велчева, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неизпълнението на задължението по § 3 от ПЗР на ЗМДРБ в определения от закона срок от МС представлява бездействие по смисъла на чл. 256 АПК по изпълнение на задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Диспозитивът на съдебното решение коректно отразява нормативното съдържание на задължението на органа. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗМДРБ е специална по отношение на чл. 25, ал. 1 от Закона за международните договори на РБ и урежда отношения, неуредени със закона. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по искова молба на П. Велчева, чрез адвокат Дацев, срещу бездействие на МС да обнародва в ДВ Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, ратифицирана с Указ 1143/29.07.1977 г., който указ е обн. в ДВ, бр. 61/05.08.1977 г. Съдът е осъдил Министерски съвет да извърши регламентираното в § 3 от ПЗР на ЗМДРБ, във вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България действие, като обнародва в Държавен вестник Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе, ратифицирана с Указ 1143/29.07.1977 г., в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Осъдил е Администрацията на Министерски съвет на Р България да заплати на Велчева сумата от 10 лева, разноски по делото, както и да заплати на адвокат Ю. Дацев от САК сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Изложил е мотиви, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес адвокат. Приел е, че задължението на ответника за обнародване на Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе произтича пряко от нормативен акт, а именно от разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗМДРБ. Съобразил е чл. 3 от Указ 2948 за Държавен вестник и т. 7 от Раздел ІІ на Приложението към чл. 3 и 6 от Указ 2948 - Списък на актовете, които се обнародват в Държавен вестник, и е направил извод, че към момента на одобряване на процесната конвенция действащото законодателство не е предвиждало обнародването й. С § 3 от ПЗР на ЗМДРБ е предвидено Министерският съвет да осигури обнародването в "Държавен вестник" на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила, в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 17.05.2002 г. посочил е, че Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе отговаря на всички посочени условия, поради което обнародването й е дължимо, а неизвършването му в определения от закона срок представлява бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК по изпълнение на задължение, което произтича пряко от нормативен акт. От фактическа страна е установено, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, ратифицирана с Указ 1143/29.07.1977 г., който указ е обн. в ДВ, бр. 61/05.08.1977 г. Не е спорно, че към момента на подаване на исковата молба, Конвенцията не е била обнародвана в ДВ. Видно от приложеното копие към касационната жалба на ДВ бр. 10 от 2023 г., Конвенцията е обнародвана към дата 31.01.2023 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението е допустимо, като постановено по иск на лице с правен интерес. Ответницата в настоящото производство П. Велчева подробно е обосновала и доказала наличие на законен интерес от неосигуряване пълното действие на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, предвидено за международните договори, съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ. Основателно съдът е приел, че упражнявайки своята професия, адвокатът има право да иска от държавата в лицето на публичноправния субект, натоварен със съответните правомощия, осигуряването на пълното действие на съществуващите правни средства за защита на частноправните субекти. Поради това и споделяйки подробно изложените в исковата молба съображения, следва да се приеме, че ищцата в първоинстанционното производство е обосновала правния си интерес от иска, тъй като попада в кръга на лицата по чл. 15 АПК. С § 3 от ПЗР на ЗМДРБ е предвидено Министерският съвет да осигури обнародването в "Държавен вестник" на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия при влизането им в сила правов ред, в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 17.05.2002 г. Нормата не предвижда право на преценка на задължения субект за изпълнение на посоченото правомощие, в зависимост от предмета на конкретния договор, нито в зависимост от влизането му в сила по съществуващия към съответния момент правов ред. Касае се за изрично законово изискване, което поражда задължение за ответника да обнародва всички международни договори, които са: 1) действащи към датата на влизане в сила на закона, независимо кога и по какъв ред са станали задължителни за Република България; 2) не са обнародвани; 3) утвърдени са по съществуващия правов ред при влизането им в сила. Видно от приложеното копие на ДВ, бр. 10 от 2023 г., Конвенцията е била обнародвана след постановяване на обжалваното решение. Този факт не води до отпадане на правния интерес на ищцата Велчева, каквото възражение е направено в касационната жалба. Наличието на правен интерес се преценява към момента на подаване на исковата молба, респ. на жалбата. В този смисъл са и съображенията, изложени в ТР 3/16.04.2013 г. по т. д. 1/2012 г. на ОСС на ВАС. Касационната инстанция няма право на нови фактически установявания и преценява правилността на съдебното решение с оглед установените в първоинстанционното производство факти. Спрямо тези факти административният съд правилно е приложил материалния закон и решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение