Решение № 7315 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 446/2021 г.

Решение № 7315 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 446/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Тракийска" на Агенция "Митници", чрез ст. юрк. П. Г. против решение № 5286/12.10.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 385/2020 г., с което е отменено решение № 3000-2283/12.12.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Посоченото в жалбата касационно основание е нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд са изградени въз основа на превратно тълкуване на приложимия материалния закон и излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ОГЛ - ФУУД ТРЕЙД ЛЕБЕНСМИТЕЛФЕРТРИБ Гмбх, Германия, чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище и писмени бележки. Претендира разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е било решение № 3000-2283/12.12.2019 г. издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) "Тракийска" на Агенция "Митници", с което на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказано да се освободи предоставеното обезпечение в размер на 10 770. 66 лева за стока № 1/1 по митническа декларация с MRN 19 BG003010002035 R6 от 28.02.2019 г. - пресни домати, тип кръгъл (Pembe) и същото е задържано като плащане на вносни мита, като на основание чл. 75, параграф 6, алинея 2 от същия регламент е определена лихва от датата на допускане за свободно обращение (28.02.2019 г.) до датата на събиране на дължимото мито. С решението митническият орган е разпоредил за стоката от митническа декларация с MRN 19 BG003010002035 R6 от 28.02.2019 г. - пресни домати, тип кръгъл (Pembe) да се направят съответни вписвания в клетка 1/10 (Режим) и да се коригират данните в група 4 в клетка 47 по следния начин: клетка 47. 6 (дължим размер на вносното мито-А00): вместо 0 лева да се чете 10 770, 66 лева; клетка 47. 4 (данъчна основа - В00): вместо 48 712, 34 лева да се чете 39 676, 54 лева; клетка 47. 6 (дължим размер на ДДС-В00): вместо 9742, 47 да се чете 7935, 31 лева. Разпоредено е и вземането под отчет на определеното митническо задължение. Съдът е отменил оспорения акт като издаден в нарушение на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 28.02.2019 г. в МБ Свиленград, ОГЛ-ФУУД ТРЕЙД ЛЕБЕНСМИТЕЛФЕРТРИБ Гмбх, Германия е декларирало за допускане за свободно обращение с цел крайно потребление 18480 кг пресни домати, тип кръгъл (Pembe) с произход от Турция на стойност 22 176 евро, условия на доставката FCA и декларирана митническа стойност в размер на 46697. 40 лева, преизчислена на 129. 20 евро/100 кг. Определената от Комисията за 28.02.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) на домати с произход от Турция е 74. 4 евро/100 кг. При наличие на разлика повече от 8 % между декларираната митническа стойност и определената за деня СВС, вносителят е предоставил обезпечение в размер на 10 776. 66 лева. на 19.03.2019 г. дружеството е представило документи, според които цялото внесено количество стоки 18480 кг е продадено на цена от 125 евро/100 кг. Тъй като посочената продажна цена е по. ниска от цената на придобиване на стоката (с декларирани разходи за транспорт и застраховка до границата на ЕС), митническите органи са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеното обезпечение в размер на 10 776. 66 лева, следва да се задържи. В тази връзка вносителят е уведомен за образуване на административно производство по издаване на неблагоприятно за него решение. В предоставения му срок дружеството е представило възражение от 02.08.2019 г., а на 11.09.2019 г. и допълнителни писмени доказателства за извършени доставки. Относно продажбите на загуба е посочило, че е в дългосрочни търговски отношения с търговската верига Лидл за целогодишна доставка на пресни плодове и зеленчуци. В случаите, когато Лидл провежда рекламни кампании или продава стоките на промоционални цени, тя закупува плодовете и зеленчуците на по-ниски цени. В резултат на това за конкретна сделка може да се получи отрицателен финансов резултат, но на месечна база вносителят реализира печалба от другите продажби на по-високи цени. Съдът е приел, че страните не спорят по фактите. Декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоката, определена съгласно чл. 70 от Регламент № 952/2013 превишава с над 8 % определената за датата на декларирането стандартна вносна стойност, а цената, на която впоследствие дружеството - вносител е продало стоката на Лидл е по-ниска от декларираната. При тези факти спорът по същество е основателно ли митническите органи са извършили корекции в подадената от жалбоподателя митническа декларация и законосъобразен ли е отказът за освобождаване на внесения депозит за заплащането на вносно мито, преизчислено на база стандартната вносна стойност на процесните стоки. В мотивите си съдът е посочил действащата нормативна уредба относно определянето на митническата стойност на стоките и уредбата, приложима по отношение на продуктите от секторите за плодове и зеленчуци и е приел, че установената в чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 процедура е по същество средство за защита на финансовите интереси на Общността при вноса на стоки, за които се прилага системата на входните цени. Целта на установения механизъм, свързан с представянето на гаранция е, първо да се засили контролът пи извършването на проверки относно митническата стойност на стоките, когато тя се определя по метода на договорната стойност и на второ място, да се улесни и обезпечи ефективното събиране на дължимите митни сборове, в случай, че не се потвърди достоверността на декларираната митническа стойност. Според съда посечената разпоредба не представлява нов способ за определяне на митническа стойност. Делегиран регламент № 2017/891 не изключва възможността за прилагане метода на договорната стойност, ако митническата стойност определена по този начин се отклонява от фиксираната стойност с над 8 %, стига да са налице убедителни доказателства, че именно това е реалното платената или подлежаща на плащане цена на стоките. В тази връзка съдът е посочил, че един от приетите като надеждни критерии за достоверността на декларираната пред митническите органи договорна стойност на стоките е цената, по която стоката е реализирана на пазара на след освобождаването за потребление, тъй като обичайната търговска логика предполага, че стоката се продава на по-висока цена от тази на която е закупена или внесена. Според съда този критерий не се абсолютизира от законодателя, поради което не е установен като (единствено) условие за освобождаването на гаранцията. Регламентът изисква вносителят да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените съгласно чл. 70 от Регламент № 952/2013. В конкретния случай според съда неправилно митническите органи са приели, че представените от вносителя доказателства не са удовлетворяващи и са отказали да признаят декларираната митническа стойност, определена по метода на договорната стойност. За стоките по процесната митническа декларация са представени фактура за покупка и за транспорт, международни товарителници, фактури за продажбите на стоките на първо търговско ниво, стокови разписки за получаване на стоките, потвърждения за получени доставки, справка - калкулация за формиране на продажната цена, извлечения от счетоводни сметки, дневниците за покупка и продажба на стоките, декларации по ЗДДС и VIES декларации и доказателства за плащане на доставната цена. съдът е приел, че посочените доказателства са непротиворечиви и няма причина да не бъдат ценени. С оглед на посочените документи е приел, че договорената и реално платената цена на стоката 18 480 кг пресни домати е 22176 евро, както е установило и вещото лице по назначената съдебно - икономическа експертиза. Въз основа на тази цена, митническата стойност на стоката възлиза на 46 697. 40 лева, преизчислена на 129 евро/100 кг и според съда съответства на чл. 70 от Регламент № 952/2013 г. При липса на други данни, че договорената или реалното платената цена на стоката е различна, то митническите органи не могат да откажат да признаят определената по този начин митническа стойност. По отношение на фактическите основания, поради което не се приемат за удовлетворяващи представените доказателства, съдът е приел за основателно оплакването на жалбоподателя, че не са взети предвид продължителността и характера на търговските му отношения с Лидл България, които обосновават липсата на положителен финансов резултат (печалба) от конкретната доставка и продажбата на отделни партиди на по-ниска цена от себестойността им при провеждане промоционални и рекламни кампании. В резултат на целогодишно осъществяваните доставки за Лидл България финансовият резултат следва да се преценява за месечен период. Според съда, независимо, че обезпечението е еднократно и покрива отделната партида, представените пред административния орган за финансовите резултати от продажбите са относими към преценката за търсената от митническите органи пазарна логика. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че незаконосъобразно е отказано освобождаване на обезпечението в размерна 10 776. 66 лева, а оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно постановено. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, включително такива свързани с тълкуването и приложението на конкретни правни норми. За съответствието на решението с материалния закон съдът следва да се произнесе служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че спорът по делото е относно митническата стойност на стоките. Правилно съдът е приел, че спорът е относно законосъобразността на отказа за освобождаване на обезпечение, на основание чл. 75, параграф 5 то Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година и задържането му за плащане на мито, определено на база стандартна вносна стойност на стоките. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно механизма на входни цени, приложим по силата на чл. 181 от Регламент (ЕС) за целите на прилагането на митническата ставка по Общата митническа тарифа по отношение на продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците, които не следва да бъдат повтаряни. Няма спор по делото, че този механизъм е приложен при вноса на процесната стока - пресни домати с произход от Турция и че тези стоки са включени в приложение VII на Делегиран регламент (ЕС) № 2017/891. Не е спорно и обстоятелството, че определена по метода н чл. 70 от Регламент № 952/2013 г. митническа стойност на стоките от 129 евро/ 100 кг е с над 8 % от стандартната вносната стойност за датата на деклариране - 74. 4 евро/100 кг. Установено е по делото, че вносителят е представил и предвидената в чл. 75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/891 гаранция, равна на сумата на митото, което би се подлежало на плащане, ако класирането на продуктите се извърши въз основа на фиксираната стойност при внос. Съгласно чл. 75, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 при прилагането на посочения механизъм вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от споменатия регламент. В ал. 2 на посочения параграф е предвидено, че предоставената гаранция се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. В противен случай гаранцията се задържа посредством плащане на вносни мита. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба за да се докаже, че партидата е освободена съгласно условията, посочени в първа алинея, освен фактурата вносителят предоставя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата. В случая вносителят, при спазване на едномесечния срок е представил документи във връзка с освобождаването. Правилно съдът е ценил тези документи като годни доказателства удостоверяващи договорната и реално платена цена на стоката. Следва да бъде споделен и изводът, че продажбата на стоката след освобождаването на по-ниска цена в случая е основано с конкретните търговски отношения между дружеството вносител и Лидл България. Правилно съдът е преценил като релевантен към предмета на спора е и фактът, че дружеството реализира положителни финансови резултати от продажбите на месечна база. С оглед на изложеното решението, с което оспорения акт е отменен е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 870 лева за адвокатска защита в настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,