Решение № 797 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Торосян чрез неговите законни представители баща М. Торосян и майка Н. Пайтян, подадена чрез адв. Т. Панджарова против решение 3270 от 17.05.2023 г., постановено по адм.д. 10567/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Претендира присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на район Банкя Столична община, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците В. Савова, Т. Христова и Х. Савов не изразяват становище по касационната жалба Ответницата Р. Савова не изразява конкретно становище по касационната жалба, а моли да бъде запазена собствеността им от ½ ид.ч. от имота. Ответникът Руский Стандарт ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на А. Торосян чрез неговите законни представители М. Торосян и Н. Пайтян против заповед РД 09-339/30.08.2022 г. на кмета на район Банкя Столична община, с която на основание чл. 16, ал. 5, изречение второ ЗУТ във връзка с Решение 347 от 24.06.2021 г. на Столичен общински съвет, с което е утвърден ПУП ПРЗ по чл. 16 ЗУТ за местност: Бански рид и местност: Бански рид Балнеоложка зона, р-н Банкя, се определя на собствениците за стар имот 019027 по КВС (имот по КК 02659.2249.27) по плана на м. Бански рид и м. Бански рид Балнеоложка зона, р-н Банкя: Урегулиран поземлен имот (УПИ) ІV-2249.27 за ЖС, кв.160 за имот с идентификатор 02659.2249.2069, кв.160 на м. Бански рид и м. Бански рид Балнеоложка зона, р-н Банкя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Излага съображения по заявената претенция за нищожност на оспорения акт, че същата е неоснователна. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ПУП е изработен и одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ с решение 347 на Столичен общински съвет от 24.06.2021 г., влязло в законна сила. Установено е, че планът за регулация е изработен върху влязла в сила кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК като ПИ с идентификатор 02659.2249.2069 попада в обхвата на ПУП, изработен по реда на чл. 16 ЗУТ и одобрен с описаното по-горе решение на СОС. Оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като при постановяването му не е спазено изискването на чл. 35 АПК и не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. От приложена по делото кадастрална скица на процесния имот, издадена на 04.11.2021 г. (л.37) е видно, че в кадастралния регистър на недвижимите имоти няма вписани данни за собственици и е налице отбелязване, че няма данни за носители на други вещни права. Жалбоподателят се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот 50, том І, рег. 870, дело 35 от 2021 г. Съгласно императивното изискване на чл. 16, ал. 2 ЗУТ подробният устройствен план по ал. 1 се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР. Със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира съответният новообразуван УПИ, но собствеността се определя по данните залегнали в ПУП, чиято основа е действащата КК и КР. След като е налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър съгласно чл. 16, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ, ПУП се изработва въз основа на нея като същата съдържа данни за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите, а собствеността се определя съобразно данните, залегнали в регистъра към кадастралната основа, на която е изработен подробния устройствен план. Административният орган има правомощието да отрази в административния акт само изрично посочените в закона обстоятелства, обвързан е от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота. От изложеното следва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон, а обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне като при новото произнасяне следва да се има предвид, че основанието за издаване на заповедта е чл. 16, ал.6 ЗУТ. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции следва да се осъди Столична община да заплати на М. Торосян и Н. Пайтян в качеството им на законни представители на А. Торосян сумата от 2 230 лв., представляваща 2150 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 80 лв. внесени държавни такси за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,