Решение № 15056 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2012 г.

Решение № 15056 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Варна е подал касационна жалба срещу решението от 9.02.2011 г. по адм. дело № 4301/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил отменен издаденият отказ по писмо № ЗАО-26139/3.11.2011-26139/3.11.2011 г., подписано по заместване от заместник-кмета на община Варна, по искане № ЗАО-26139/26.07.2011 г., подадено от Събка Куртева Вълчанова, за заверка на молба - декларация за поземлен имот № 2719 - част 54 и част 602, по плана на селищно образувание - местността "Боровец - север", в землището на квартал "Галата", град Варна. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответницата Събка Куртева Вълчанова не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за неоснователна. Административният съд е установил, че Събка Куртева Вълчанова подала до кмета на община Варна искане № ЗАО -26139/26.07.2011 г. за заверка на молба - декларация, необходима за извършването на обстоятелствена проверка за снабдяване с нотариален акт за собственост върху поземлен имот № 2719 по плана на селищно образувание - местността "Боровец - север", в землището на квартал "Галата", град Варна, с площ от 787 кв. м. Кметът на община Варна, при условията на заместване от заместник-кмета на община Варна съгласно заповед № 3950/7.11.2011 г., издал отказ за заверяване на молбата - декларация с мотива, че част от имота, в размер на 143 кв. м, била собственост на Община Варна по силата на § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и че за района, в който се намирал имотът, нямало влязъл в сила план на недвижимите имоти и регистър на собствениците. Съдът приел, че издаденият индивидуален административен акт по отправеното до органа искане за административна услуга е незаконосъобразен. В решението се излагат съображения, че удостоверяването на обстоятелствата, посочени в молбата - декларация, има отношение към провеждането на охранителното производство по издаване на нотариален акт по чл. 587 ГПК, в което общинската администрация не е участник. Задължението на административния орган се свеждало до оказване на необходимото съдействие, свързано с удостоверяване на факта дали имотът е актуван като държавна или общинска собственост. Що се отнася до правото на собственост на заинтересованото лице, компетентен да го признае или да го отрече бил само нотариусът. Дори при конкуренция на права административният орган следвало да издаде искания документ, тъй като обратното означавало намеса в гражданскоправен спор. Според административния съд, нямало пречки за оказване на търсената услуга, тъй като молителката имала правен интерес да я получи. За имота не били установени реституционни претенции. Не била приложима и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според която не се дължи издаването на удостоверения за земя, останала след възстановяването на правата на бившите собственици. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. При наличието на редовно подадено заявление със съответните приложения и внесена такса, администрацията е длъжна да окаже поисканата услуга. След като за имота няма съставен акт за общинска собственост, общинската администрация следва да направи съответното отбелязване във внесената от заявителя молба - декларация. Поисканата услуга се състои в удостоверяване на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на издателя на документа, по установения ред и форма. Отказът за извършването на административната услуга по аргументи, свързани с принадлежността на правото на собственост, представлява превратно упражняване на власт, тъй като административният орган не е оправомощен да преценява наличието на предпоставките за признаване правото на собственост на заинтересованата страна. Компетентен да извърши проверката относно владението на имота в течение на давностния срок, необходим за придобиването му, и да признае или да отрече правото на собственост на заявителя, има единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд