Решение № 2915 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2011 г.

Решение № 2915 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба "И. П. И. ГРУП" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Враца, кв. "Бистрец", ул. "Славов дол" № 17, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Илиян Александров Ангелов, срещу решение № 595/18.02.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 637/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу оспорената част от Ревизионен акт /РА/ № 800654/07.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 317/31.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Представени са доказателства за наличието на техника и товарни автомобили, които са индивидуализирани. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Иванов по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 800654/07.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 317/31.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 57070 лв. и са начислени лихви в размер на 2631.50 лв. по шест фактури, издадени от "Арт Строй Инвест" ЕООД - гр. Ловеч и по четири фактури, издадени от "Л В С - Транс Консулт" ЕООД - гр. Ловеч с предмет на доставките газьол и дизелово гориво на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради непредставяне на доказателства, установяващи реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от закона и настъпило данъчно събитие по чл. 25. ВТАС е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е приел, че в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, установяващи реалността на доставките, нито от доставчиците, нито от ревизираното дружество. Такива не са представени и от жалбоподателя в хода на съдебното производство, въпреки дадените му в тази насока указания за относимите към спора факти, които следва да бъдат установени. Така постановеното решение е правилно. В хода на ревизионното производство с оглед връчване на исканията за представяне на документи и писмени обяснения до двамата доставчици по два пъти през 7 дни са посещавани адресите им за кореспонденция. Поради неоткриването на управителя или лице за кореспонденция, исканията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Доказателства не са представени. Искането до "Арт Строй Инвест" ЕООД е връчено едва на 09.04.2009 г. след изготвяне на Ревизионния доклад при явяването на управителя на това дружество в ТД на НАП - Ловеч. Представени са само процесните шест фактури и договор за продажба на светли горива. От страна на ревизираното дружество отново са представени спорните фактури, дневници на сметка 304, главна книга, оборотна ведомост, договор за наем на бензиностанция, газстанция, фактури за платен наем, трудови договори, 10 броя фактури с предмет "транспорт", издадени от "Ангелов - Илиян Ангелов" ЕООД, декларации за съответствие на течни горива. В хода на съдебното производство от страна на дружеството - жалбоподател не са ангажирани доказателства. Събраните в хода на ревизията такива правилно са преценени от органа по приходите и от съда. В част от фактурите за транспортни услуги са посочени номера и дати на фактури, които не са процесните. Останалите, в които няма обозначение на фактурите, не могат по никакъв начин да се свържат с доставките на гориво от двамата доставчици. Не са представени доказателства, установяващи наличието на съответния вид и количество при доставчиците, нито къде е било съхранявано, откъде е товарено и с какви товарни автомобили е превозено. От констатациите на самия Ревизионен доклад се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществявало търговия с горива в наети бензиностанции. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е доказана реалността на доставките. Без наличието на товарителници и пътни листове не може да се установи вид и количество на товара, място на натоварване и разтоварване и с какво транспортно средство е превозено горивото. Декларациите за съответствие на течни горива са на производител /вносител/ "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, предоставени за разпространение и/или ползване на "Лукойл България" ЕООД и не могат също да бъдат преценени като свързани по някакъв начин с процесните фактури. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че техниката и товарните автомобили са налични и индивидуализирани и че събраните доказателства установяват реално извършени доставки, но са неправилно преценени от съда. Поради тези съображения, решението на АС-Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт и в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не е предвидена възможност за присъждане на такова за всяка съдебна инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение