Решение № 13175 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2014 г.

Решение № 13175 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "СПАЦИЯ УАЙЛДЛАЙФ" ООД, представлявано от адв. Йотов, надлежно упълномощен от управителя на дружеството, Добромир Иванов Домусчиев, против решение № 4567/2.04.14 г. по адм. д. № 9412/12 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Министър на икономиката и енергетиката, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ТР-14-336/28.09.11 г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от Закона за туризма /ЗТ-отм/ министърът на икономиката, енергетиката и туризма е наредил заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти туроператора "СПАЦИЯ УАЙЛДЛАЙФ" ООД поради непредставяне в законния срок копие от договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 ЗТ /отм./ за отразяване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, част от Националния туристически регистър. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Съдът е приел за безспорно установено неизпълнението в срок на задължението по чл. 42, ал. 4 ЗТ, сега отменен, но действал към датата на издаване на заповедта, за представяне в 14-дневен срок сключения за съответната година договор за застраховка по ал. 1. Този решаващ правен извод е възприет при преценка данните по делото в съвкупност с доводите на страните, вкл. възраженията на оспорващия относно изпълнено в срок задължение . Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че касационният жалбоподател е сключил задължителния по чл. 42, ал. 1 ЗТ /отм./ договор за застраховка със Застрахователна полица № 212111213000017/18.04.11 г. Основното възражение в първата инстанция, че полицата е представена в срок, обосновано е отклонено, тъй като видно от приложените копия от входящия регистър на министреството от датите 18.04.11, на която е сключен договора, 19.04.11 г., 20.04.11 г. и твърдяната от оспорващия дата на представяне, 21.04.11 г., подобно заявление не е входирано. Обстоятелствата, довели до представяне на полицата едва на 21.11.11 г., след издаване на процесната заповед, са ирелевантни. С разпоредбата на чл. 42, ал. 4 ЗТ /отм./ законодателят е вменил на туроператорите задължение за ежегодно застраховане и изрично задължение за представяне на застрахователната полица в 14 дневен срок от сключването на договора. Независимо, че задължението е за формално действие, то е императивно и неизпълнението му законодателят е свързал с конкретните неблагоприятни за туроператора последици по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ /отм/. В настоящия казус липсват установявания за представяне на застрахователната полица по какъвто и да е начин в законния срок. Ето защо, входирането на молбата, към която полицата е приложена, на 21.11.11 г. не може да се приеме като новонастъпил факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 4, предл. 2 ЗТ /отм./ не съставлява административно нарушение, предвид което доводът на касатора за определяне на случая като маловажен не следва да бъде обсъждан. С процесната заповед регистрацията на туроператора е заличена на основание императивна разпоредба на специалния закон, а не в резултат на установено административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. В производството по издаване на заповедта министърът на икономиката, енергетиката и туризма не е представен като административнонаказващ орган, е като административен орган, упражняващ изричната компетентност за отнемане на регистрацията, предоставена му с чл. 20, ал. 1 ЗТ /отм./. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия,