Решение № 4771 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2011 г.

Решение № 4771 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9599/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ИПСМП - д-р Марияна Кирилова" - Марияна Кирилова Михайлова, от с. Първомайци, област Велико Търново против решение № 241/10.06.2011 г. по адм. дело № 578/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването по нейна жалба на писмена покана изх. № 29-07-743/24.06.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на РЗОК - Велико Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е писмена покана изх. № 29-07-743/24.06.2010 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която на основание т. 169 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК и чл. 37 от индивидуален договор № 04-0238/27.02.2009 г. ЕТ "ИПСМП - д-р Марияна Кирилова" - Марияна Кирилова Михайлова, от с. Първомайци е задължена да възстанови сумата от 15,33 лева, представляваща заплатени средства за специализирани медицински дейности, бл. МЗ -НЗОК № 4 за третото тримесечие на 2009 г., извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административно - производствените правила, при точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че процесното надвишение представлява разликата между общата стойност на издадени от лечебното заведение и изпълнени от изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ бланки № 4 на МЗ-НЗОК по регулативните стандарти на жалбоподателя, след като са отчетени допустимите превишения и задълженията за компенсиране. Така възприетите фактически положения са подкрепени от приета по делото съдебно-икономическа експертиза. Законосъобразно съдът е приел, че изплатените надвишения представляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване от ИМП. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 04 - 0238/27.02.2009 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 36 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 47 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение