Решение № 11500 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2015 г.

Решение № 11500 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ против решение № 7781 от 12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10413/2014 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Тодорин Викторов Луланков, чрез процесуалния си представител - адв. Димитров, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 349/9.10.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която служебното правоотношение на Тодорин Луланков е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществените нарушения на административно производствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед от 11.06.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА Луланков е назначен на длъжност - "началник на сектор "Организация, контрол и анализ", в дирекция ГДРК - град София на ИАРА. С последвала заповед от 12.06.2014 г. лицето е преназначено на длъжност "началник на отдел"- "Рибарство и контрол", в същата дирекция. И за двете длъжности има утвърдени длъжностни характеристики от 4.11.2013 г. С оспорената заповед от 9.10.2014 г., на соченото в нея основание, чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - служебното правоотношение на Луланков е прекратено. С оглед на така установената фактическа обстановка изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Както правилно приема и първоинстанционния съд - не е налице промяна в изискванията за заемана на длъжността, на която Луланков е преназначен. Изискванията за заемане на длъжността, са въведени с длъжностна характеристика утвърдена във времето, значително преди служителят да бъде преназначен. На органа по назначаването е бил известен факта какво образование /специалност и образователно-квалификационна степен/ притежава преназначеният служител; същият е встъпил в новата длъжност и е изпълнявал задълженията си по нея в продължение на четири месеца. Ето защо изводът на АССГ, че спрямо държавния служител не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди ИАРА да заплати на Тодорин Викторов Луланков направените по делото разноски в размер на 700 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Пето отделение,