Решение № 5477 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10283/2011 г.

Решение № 5477 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10283/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Орехите-Г" ООД против решение № 3125 от 24.06.2011 г., постановено по адм. дело № 281/2011 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и претендира разноски. Ответникът - "Белла България" АД, със седалище град Пловдив, чрез пълномощника си - адв. Бакалов, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 394/01.11.2010 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено искането на "Орехите-Г" ООД гр. Добрич за заличаване на марка "ОРЕХИТЕ OREHITE", словна, рег. № 69943 със съпритежатели "ДИЛ ТУР - ПЛОВДИВ" АД, гр. Пловдив, "Фермата" АД, гр. Пловдив и "БЕЛЛА БЪЛГАРИЯ" АД, гр. Пловдив. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на административния орган за липсата на основанията за заличаване на марката в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от касатора. Спорният въпрос по делото е дали са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО за заличаване на марката. Съгласно посочената норма регистрацията на марка се заличава когато марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. И административният орган и съдът са приели, че "Орехите-Г" ООД е юридическо лице с правен интерес да иска заличаване на марката, като дружеството е регистрирано под това наименование от 15.01.2003 г. с предмет на дейност: производство и търговия със земеделска продукция /растителна и животинска/, като основна икономическа дейност "производството на месни продукти". Прието е, че е налице реално използване на фирмата, тъй като производството на месни продукти е свързано с част от защитените стоки от клас 29, за които е регистрирана процесната марка. Заявката за регистрация на процесната марка е подадена на 25.11.2008 г. от "Белла България" ООД за стоки от класове: 16, 18, 29, 30, 32, 33, 35, 39 и 43. Съдът е приел, че не е налице един от съществените елементи на фактическия състав по чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗМГО - марката да се състои или да съдържа фирмата на друго лице. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО регистрацията на марка се заличава по искане на лице с правен интерес, когато марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. За да намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО следва да са налице кумулативно няколко предпоставки: 1. искането да е подадено от лице с правен интерес; 2. марката да се състои от или да съдържа фирмата на друго лице; 3. фирмата да е регистрирана и използвана, преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката; 4. използването на фирмата да е във връзка с идентични или сходни стоки и услуги. Видно от събраните и приложените доказателства жалбоподателят е имал правен интерес от заличаване на марката, същият е регистриран като ООД с търговско наименование "Орехите-Г" от 15.01.2003 г. Фирмата е регистрирана и използвана преди датата на подаване на заявката - 25.11.2008 г. Установено е също така, че използването на фирмата е във връзка с идентични или сходни стоки и услуги - производство на месни продукти. Не е налице обаче втората, визирана в закона предпоставка - марката да съдържа или да се състои от фирмата на друго лице. Съгласно чл. 1 от Търговския закон "фирмата" е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. А според чл. 7, ал. 2 от Търговския закон - всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Според разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗМГО, "фирма" за целите на чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗМГО не включва вида на търговеца. Понятието "фирма" от ТЗ е идентично с "търговско име" по смисъла на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ПК за закрила на индустриалната собственост търговското име се закриля във всички страни членки на съюза без задължение за депозиране или регистрация, независимо от това дали то съставлява или не част от една фабрична или търговска марка. Закрилата на търговското име е уредена именно в разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО. Законодателят, въвеждайки разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 6 е предвидил закрилата на търговското име /фирмата/ в неговата /нейната/ цялост, а не на отделни негови части. Фирмата на жалбоподателя съгласно ТЗ или неговото търговско име по смисъла на Парижката конвенция /ПК/ е "ОРЕХИТЕ-Г". То се състои от две думи, един знак "-" и една буква "Г". Закрилата на търговското име /фирма/ по смисъла на Закона и по смисъла на ПК се предоставя на търговското име "ОРЕХИТЕ-Г" в неговата цялост, а не на негова отделна част, макар и отличителна такава. Видно от доказателствата по делото не всички предпоставки, визирани в чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО са налице към момента на издаване на решението на Патентно ведомство. Неоснователно е възражението на касатора, че закрилата на търговското име се предоставя, не само когато марката съдържа или се състои от фирмата, а и когато е налице сходство между регистрираната марка и фирмата, което би довело до заблуда на потребителите. Горното тълкуване противоречи както на разпоредбата на чл. 8 от Парижката Конвенция за закрила на индустриалната собственост, като и на разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗМГО. Позоваването на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК е неотносимо към настоящото производство, тъй като се касае за нелоялна конкуренция, отнася се до регистрирана фирма и регистрирана марка и се изисква допълнително условие - използването да е по начин, който би могъл да доведе до увреждане интересите на конкурента. От друга страна осъществяването на фактическия състав на чл. 33, ал. 2 ЗЗК, не е основание за заличаване на марката. Изложените съображения обосновават извод за правилност на оспорения съдебен акт. С оглед на горното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно - обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на Патентно ведомство за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да му заплати 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Основателно, но недоказано е искането на "Белла България" ООД за присъждане на направени разноски в размер на 1500 лева - адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства, от които да се направи извод, че договореното възнаграждение в размер на 1500 лева е заплатено, с оглед на което искането на "Белла България" ООД следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,