Решение № 1957 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2011 г.

Решение № 1957 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Илиян Георгиев Илиев против решение № 240 от 4.05.2011 г., постановено по адм. дело № 739 по описа за 2010 г. на Административния съд - Плевен. В жалбата са развити съображения, че решението е неправилно и се иска отмяната му при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба - Областен управител на област - Плевен, Община - Червен бряг, Екатерина Стефанова Николова, Пенка Тодорова Вутова и двете от град Червен бряг; Йордан Любомиров Пиперков, Тодор Любомиров Пиперков, Валери Христов Григоров и Евгения Георгиева Борисова от София, Петър Йотов Петров, Людмила Лазарова Петрова от град Луковит и Петя Петкова Иванова от град Варна, редовно призовани, не се явяват и представляват; не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С посоченото по-горе решение административният съд по жалба на Илиян Георгиев Илиев е обявил за нищожно решение № РД-19-01/15.07.2010 г. на Областен управител на Област Плевен с което не е уважено искането на Валери Христов Григоров, Евгения Христова Борисова, Петър Йотов Петров, Людмила Лазарова Петрова, Илиан Георгиев Илиев и Петя Петкова Иванова- за получаване на обезщетение на стойност 8 326,27 лева за необезщетена по досегашния ред част от одържавени по реда на ЗОЕГПНС недвижими имоти, подробно описани, чрез съсобственост в кафе-клуб, находящ се в партерния етаж на жилищен блок "Септември", улица "Шипка" в гр. Червен бряг; не е уважено и искането на същите лица за обезщетение на същата стойност от 8 326,27 лева - чрез съсобственост в магазин "Хали", находящ се в партерния етаж на жилищен блок "Христо Ботев" в гр. Червен бряг и е правото им на обезщетение с компенсаторни записи, с обща стойност 8 300 лева. Съображенията за това са били, че по своята същност депозираното пред областния управител заявление за допълнително обезщетяване от 24.11.2009 г. (по което е произнесено оспореното решение) - представлява искане за възобновяване на производството по издаване на административен акт. Съда е констатирал, че са налице влезли в сила три броя индивидуални административни акта - заповеди № № 429,430 и 432 от 26.05.1998 г., издадени от областния управител. Преценката дали с тези актове е извършено пълно или частично обезщетение, и другите обсъждани въпроси, могат да бъдат разрешени единствено ако бъде възобновено производството по издаването им. Така приетото е законосъобразно. Обоснован се явява изводът на съда, че административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва. Поради тази причина той не може да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден вън от техните хипотези, е нищожен. Законосъобразно съдът е приел, че областния управител не е могъл да пререши въпроса, разрешен с влезлите в законна сила индивидуален административни актове, без да е налице започната процедура по възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК. По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,