Решение № 5848 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2018 г.

Решение № 5848 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2639/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Завод за шлифовъчни машини" АД /"ЗШМ" АД/, със седалище гр. Асеновград представлявано от изпълнителния директор И. Марков, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Костов, срещу Решение № 1488/21.12.2017 г., постановено по преписка № КЗК/722/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в частта, с която КЗК е установила извършено нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 32, ал. 1 от ЗЗК и е наложила имуществена санкция на дружеството за него в размер на 6 795 лв. (т. 1 от диспозитива на решението). В другата част на решението КЗК е приела, че от страна на това дружество не е извършено нарушение по чл. 31 и чл. 29 от ЗЗК /т. 4/. В жалбата са развити доводи за недопустимост /поради несъобразяване с факта, че процесната реклама е осъществена на интернет страница, регистрирана на 29.06.2005 г. на името на Р. Бакличарова, което физическо лице не е страна в производството/, алт. за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК, в частта по т. 1 като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните правните разпоредби и целта на Закона за защита на конкуренцията - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. С първата част от подробно развитите съображения, допълнени в писмена защита, жалбоподателят твърди, че неправилно КЗК постановила решението си, без да съобрази, че посоченото по-горе физическо лице, регистрирало интернет страницата на 29.06.2005 г., не е процесуално легитимирано в производството пред КЗК, което обуславяло извод за неправилно непрекратено производство. Наред с това твърди, че органът по конкуренция, отново в нарушение на административно производствените правила, въобще не отчел факта, че в предприятието работят много специалисти с дългогодишен опит, които са обучени, инструктирани и подготвени специално да извършват манипулации на високотехнологични шлифовъчни машини, а именно шлосер-монтьор, оператор ММ - шлайфист, фрезисти, стругари, оператори на металорежещи машини с ЦПУ, електромонтьор на шлифовъчни машини и необосновано приел, че такива специалисти имат и други предприятия. С втората група съображения жалбоподателят твърди липса на съставомерност на нарушението, за което са е наложено наказание, както и че КЗК, в противоречие с доказателствата по делото, неправилно извела решаващ извод за наличие на такова, като игнорирала факта, че няма нелоялно привличане на клиенти, осъществено чрез процесната реклама по отношение на разпространяване на неверното послание "ЗШМ" АД е единственият специализиран производител на шлифовъчни машини в България", за която твърди, че не е подвеждаща-защото действително е единственият тясно специализиран производител "с фокус" върху шлифовъчните машини в България и използва най- иновативната техника със софтуер-с цифрово програмно управление (ЦПУ), а и защото потребителите на шлифовъчни машини са специалисти, които не могат да бъдат заблудени, респ. че не е целял да наруши конкуренцията на съответния пазар. Намира, че той не е допуснал нарушението, за което му е наложена санкция, т. е. не е осъществил пълния му състав, защото е осъществил само първия, а не и останалите два негови елемента, поради което намира, че оспореното решение противоречи на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Иска отмяна на решението в оспорената част. В откритото съд. заседание на ВАС дружеството, представлявано от процесуалния си представител, и в писмена защита, поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Сръндев, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени и в писмено становище. Твърди, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират изцяло с доказателствения материал по преписката, а с жалбата не са наведени основания и доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за защита на конкуренцията. Счита за правилен и обоснован извода, че рекламното послание е заблуждаващо, тъй като рекламното изречение в сайта на санкционираното дружество е за привличане на клиенти чрез заблуждаваща реклама и води до пренасочване на потребителското търсене чрез непазарни методи. Счита, че КЗК е приложила правилно закона, а заключението по поисканата от жалбоподателя и изслушана експертиза дава отговори на неотносими въпроси, на които е възразил изрично. Счита, че КЗК е приложила правилно закона, съответно, че размерът на санкциите е определен правилно, при спазване на законовите изисквания. Моли съда да отхвърли оспорването и претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЗММ - Асеновград" ООД с управител Данко Толев, представлявана адв. Д. Иванов, и в писмено становище оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски за производството пред ВАС. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на "ЗММ-Асеновград" ООД, осъществяващо стопанска дейност, свързана с производство, ремонт, сервиз и модернизация на различни видове металорежещи машини, включително на плоскошлифовъчни машини с хидромеханично задвижване и с цифрово програмно управление (ЦПУ), кръглошлифовъчни машини с хидромеханично задвижване, шлифовъчни машини и др., които предлага в България, Русия и Украйна, с твърдения за извършени от Завод за шлифовъчни машини" АД /"ЗШМ" АД/, Асеновград - пряк негов конкурент на пазара, нарушения по ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция и с искане за установяване на извършени от страна на това дружество нарушения по чл. чл. 29, 31 и чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за защита на конкуренцията, прекратяване на нарушенията и налагане на санкции. По отношение на относимите към настоящия спор въпроси молителят твърдял, че на интернет страницата си ответното дружество се рекламира чрез поставяне на голям бял надпис с текст "ЗШМ" АД е единственият специализиран производител на шлифовъчни машини в България" и това рекламно послание се разпространява -освен на български, и на руски и на английски език, като същото рекламно послание фигурира и в рекламна брошура на "Завод за шлифовъчни машини" АД, качена на интернет страницата на дружеството. "ЗММ-Асеновград" ООД определило рекламното послание като неверно и подвеждащо или можещо да подведе лицата, до които е адресирано или достига, включително чрез начина на неговото представяне, защото заблуждава потребителите и внушава, че ответното дружество е единствен производител на шлифовъчни машини в България и няма алтернатива за закупуване на такива продукти от друг български производител, а много български клиенти държат да закупят шлифовъчна машина именно от български, а не от чужд производител, тъй като по този начин се гарантира бързина и удобство при гаранционното обслужване. В хода на административното производството КЗК идентифицирала страните, извършила проучване, изискала съответна информация от трети лица, вкл. от "БТК" ЕАД, обсъдила многобройните относими във връзка с предмета на спора доказателства. Информацията е подробно описана в решението и част от нея е търговска тайна /папка № 2 приложенията/. По отношение на относимите към спора въпроси органът по конкуренция установил, че "ЗШМ" АД осъществява търговска дейност по производство и ремонт на кръглошлифовъчни машини и плоскошлифовъчни машини от 1970 г. до настоящия момент. В тази връзка установила още, че "ЗММ-Асеновград" ООД също осъществява търговска дейност, свързана с производство, ремонт и модернизация на кръглошлифовъчни машини, плоскошлифовъчни машини и шлифовъчни машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) от 29.01.2014 г. и към настоящия момент. Така приела, че двете предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК се намират в реални конкурентни отношения по отношение на дейността им, свързана с производство, ремонт и модернизация на кръглошлифовъчни машини, плоскошлифовъчни машини и шлифовъчни машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) на територията на цялата страна и в чужбина. По второто спорно обстоятелство органът по конкуренция съобразил, с оглед приложени по преписката фактури с "АП Маркетинг" ООД (за онлайн поддръжка на сайта) и "Туистър Дизайн" ООД (за рекламни брошури) и от разпечатки от интернет страницата на дружеството, че "Завод за шлифовъчни машини АД рекламира дейността си от 01.03.2016 г. - както на интернет страницата на дружеството с домейн адрес www. zshm-as. com, така и в рекламни брошури, на текст със следното съдържание: "ЗШМ" АД е единственият специализиран производител на шлифовъчни машини в България. По отношение на този текст констатирала, че е разположен на интернет страницата на дружеството в жълта открояваща се на фона лента, самостоятелно изведена извън текстовите полета на сайта, както и в рекламна брошура, достъпна на същия интернет сайт. Съобразила и че в списък на активите, "Завод за шлифовъчни машини" АД към 31.07.2017 г. разполага като инвентар със специализирани машини: Хобел двуколонен шлайфхобел фрезхобел, орверг, газорезна машина, струг с ЦПУ и вертикален фрезови център, както и че към 17.08.2017 г. в дружеството са назначени машинни инженери, електрозаварчици, монтьори металообработващи машини, организатор производство, електромонтьор фрезисти, стругар машинен оператор металорежещи машини, шлосер-монтьор, шлайфист, газорезчик боргвергист и др. В тази връзка в относимата за настоящото производство част КЗК изискала информация от "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД и в отговор получила писмо, че "Завод за шлифовъчни машини" АД в дейността си използва интернет сайт, достъпен чрез домейн адрес адрес www. zshm-as. com и че въпреки, че не е регистриран лично от дружеството, домейнът е регистриран в полза на "Завод за шлифовъчни машини" АД. Съобразила и факта, че ответното дружество в отговор до КЗК е посочило, че използва в дейността си интернет сайт, достъпен именно чрез този домейн адрес, освен че последният изрично е посочен в партидата на дружеството в Търговския регистър и при посещение на сайта на "Завод за шлифовъчни машини" АД чрез този домейн адрес, наред с информацията за дружеството и предлаганите от него продукти, се визуализира открояващото се и отделено от останалите елементи на сайта (текстови и изображения) процесното рекламно послание, а именно "ЗШМ" АД е единственият специализиран производител на шлифовъчни машини в България".. Тези две обстоятелства КЗК преценила за обуславящи основателността на относимото към текста на чл. 32 от ЗЗК твърдение в жалбата. С оглед факта на съдържащото се в посланието твърдение за уникалност на предложителя- както по отношение на предлаганите от него продукти, така и по отношение присъствието му на пазара, и от безспорно установеното от КЗК, че "Завод за шлифовъчни машини" АД не е единственият предложител на шлифовъчни машини за територията на страната, а такъв е още най-малко и подателят на искането /което обстоятелство е известно на ответното дружество, предвид развилото се между страните предишно производство пред КЗК, за нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, в хода на което е установено, че страните осъществяват идентична стопанска дейност, свързана с производство на шлифовъчни машини, като се конкурират помежду си/ приела, че рекламното твърдение е невярно. Иначе казано, че по този начин клиентите на дружеството са подведени, че купуват съответния продукт от "единствения специализиран " производител, т. е. при липса на конкуренти на пазара, което безспорно му придава несъществуващо конкурентно предимство. Горното счела да е от естеството да създаде объркване у потенциалните клиенти, че само това дружество може да произведе такива продукти и че то е единствено в България, като по този начин фокусира вниманието на клиентите единствено върху него, с впечатление за изключителност на продуктите, а и на дружеството, което ги произвежда, въпреки наличието на пазара на друго дружество, предлагащо същите продукти. До този извод КЗК стигнала, като съобразила, че използваното определение "единствен", заедно с другото определение "специализиран" в случая води еднозначно до липса на конкуренти на пазара, защото заедно водят смислово до качество на дружеството, което други предложители на такива продукти не притежават, т. е. за уникалност на "Завод за шлифовъчни машини" АД и липса на други предложители на тези продукти. Преценила, че поради това използваното в рекламното послание определение "специализиран" е приложимо не само за ответното дружество, но и за подателя на искането, който осъществява идентична стопанска дейност. По този начин използваното "единственият специализиран" от ответното дружество безспорно му придава несъществуващо конкурентно предимство, което е от естеството да създаде объркване у потенциалните клиенти. По отношение на твърдяното нарушение в относимата към настоящото производство част, КЗК обосновала следните правни изводи: Изследвала конкурентните отношения между страните по спора. С оглед нормата на чл. 29 от ЗЗК във връзка с чл. 1 от ЗЗК, установила съответния продуктов пазар и доказала конкурентните отношения на него. По фактическия състав на нарушението на нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че най-напред е необходимо да се установи наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК, която съгласно легалната й дефиниция, е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. С оглед факта на наличие на процесното изречение счела, че това съобщение има рекламен характер и цел - насърчаване реализацията на съответните продукти. След това КЗК приела, с оглед дефиницията в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, че заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига, като е необходимо това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока. По отношение на последните два елемента от състава на това нарушение КЗК обосновала извод, че щом в своята реклама ответната страна е твърдяла, а не е доказала верността на твърденията, че "Завод за шлифовъчни машини" АД е единствен специализиран производител на шлифовъчни машини, потребителят е подведен да търси само него, като производител. Освен това приела, че рекламното послание "ЗШМ" АД е единственият специализиран производител на шлифовъчни машини в България" има заблуждаващ характер по отношение произхода и характеристиката на предлаганите продукти и е в състояние да повлияе на икономическото поведение на субектите, до които достига, като необосновано създаде мотивация у тях да закупят предлаганите от "Завод за шлифовъчни машини" АД продукти въз основа на неверни твърдения относно уникалността на дружеството, като по този начин може да се увредят интересите на конкурентното предприятие - подател на искането. Така КЗК счела, че тези действия са от естество да увредят интересите на конкурентите, тъй като търговецът, използвал заблуждаващи съобщения, привлича потребителите и чрез влиянието върху икономическото им поведение, нарушава отношенията на конкуренция на съответния пазар, поради което те не съответстват на добросъвестната търговска практика при предлагане на стоки. По тези съображения КЗК приела, че "ЗШМ" АД е осъществило нарушение на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК и по този текст на специалния закон обосновала решаващия си извод с наличие на противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на забраната за заблуждаваща реклама досежно произхода и характеристиката на предлаганите продукти. С оглед горните изводи е постановено прекратяване на нарушението и ответното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 32 от ЗЗК. Останалите твърдения в искането на молителя –досежно другите състави по глава седма на ЗЗК, КЗК приела за неоснователни. Относно размера на санкцията КЗК отчела специфичния характер на извършеното деяние и негативния ефект върху конкуренцията, при съобразяване с немалката продължителност на поведението съставляващо нарушение /повече от 1 г. 6 м./, като преценила нарушението като не особено тежко по смисъла на т. 17.2а, предвид ефекта от некоректното поднасяне на рекламните послания по нелоялното привличане на клиенти, водещ до по-значително негативно антиконкурентно въздействие върху пазара. Не установила отегчаващи, нито смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 18 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, посл. изменена и допълнена с Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК. Така обосновала извод, че размерът на имуществената санкция за нарушението по чл. 32, ал. 1 ЗЗК следва да се определи на 0, 5% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството, реализирани през финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК - 2016 г., т. е. да възлиза на 6 795 лева, при предвиден в закона максимум до 5 % от размера на тези приходи. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗК и при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 от ЗЗК, поради което е валидно и не е нищожно. Съображенията на дружеството-жалбоподател, че оспореното пред ВАС решение е "изначално недопустимо-поради несъобразяване с факта, че процесната реклама е осъществена на интернет страница, регистрирана на 29.06.2005 г. на името на Р. Бакличарова, което физическо лице не е страна в производството", не намира опора в закона- защото "Завод за шлифовъчни машини" АД в дейността си използва интернет сайт, достъпен чрез домейн адрес, който въпреки че не е регистриран лично от дружеството, е регистриран в негова полза. Този извод се налага от предоставената в производството пред КЗК информация от БТК АД, съдържаща се в защитена папка № 2, а впрочем и от обстоятелството, че ответното дружество изрично е посочило в отговора си до КЗК, че използва в дейността си интернет сайт, достъпен именно чрез домейн адрес www. zshm-as. com, На последния се визуализира открояващото се и отделено от останалите елементи на сайта (текстови и изображения) рекламното послание "ЗШМ" АД е единственият специализиран производител на шлифовъчни машини в България" - л. 24 от снимковия материал/. Този адрес е посочен и в партидата на дружеството в Търговския регистър. Дори при липса на тези обстоятелства, производството не би било недопустимо-предвид факта, че процесното рекламно съобщение се съдържа и в брошурите на хартиен носител –на три езика, видно от снимков материал на л. 27, 57 и 69 от папка № 1. Решението на КЗК е издадено и в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК и при правилно прилагане на приложимия материален закон досежно осъществен състав на нарушението и неговата цел. Въз основа приобщените към преписката доказателства, КЗК е извела обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства в обжалваната част. Доводът на оспорващия за допуснати от КЗК съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид несъобразяване, че Р. Бакличарова е регистрирала интернет страницата на дружеството- на 29.06.2005 г., но като физическо лице не е процесуално легитимирана в производството пред КЗК, противно на твърдяното, не обуславя извод за прекратяване на производството-по съображенията, изложени по-горе. По отношение на възражението, че органът по конкуренция, отново в нарушение на административно производствените правила, въобще не отчел факта, че в предприятието работят много специалисти с дългогодишен опит, които са обучени, инструктирани и подготвени специално да извършват манипулации на високотехнологични шлифовъчни машини, а именно шлосер-монтьор, оператор ММ - шлайфист, фрезисти, стругари, оператори на металорежещи машини с ЦПУ, електромонтьор на шлифовъчни машини и необосновано приел, че такива специалисти имат и други предприятия, ВАС го намира за неоснователно. В хода на административното производство КЗК обсъдила доказателствата, относими към този въпрос и отчела дългогодишния опит на работещите в "ЗШМ" лица, но извела обоснования извод, че това не го прави "единственият специализиран производител на процесните машини в страната", още повече, че такива специалисти е назначил и искателят. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 6, § 1, б. "б" на Директива 2005/29/ЕО, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение неговите преимущества. Затова и доводите, че процесните реклама не представлява нелоялна търговска практика, са неоснователни. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно осъществен състав на нарушението по ЗЗК. Твърденията в жалбата, че не е осъществен пълния състав на нарушението, за което е наложена имуществената санкция, са неоснователни. Най-напред следва да се отрази, че твърденията, основани на сравненията досежно дългогодишния опит на работещите в "ЗШМ" АД специалисти с тези на създаденото по-късно дружество на искателя, аргументиращи възражение за несъставомерност на деянието по чл. 32, ал. 1 от ЗЗК са неотносими към предмета на спора, очертан от нормите на специалния ЗЗК. Релевантното в случая обстоятелство досежно състава на нарушението е отношенията да се разглеждат на плоскостта на антиконкурентното право и да се преценяват с правилата на добросъвестната търговска практика съгласно ЗЗК, и доколко действията на жалбоподателя в настоящото производство са осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им, т. е. дали с поведението си жалбоподателят в настоящото производство е нарушил специалната разпоредба на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК-заблуждаваща реклама. С оглед данните по преписката ВАС намира, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е приела, че е налице фактическия състав на нарушението по глава Седма от закона, и правилно и законосъобразно е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика в посочената й по-горе форма. По отношение на рекламното послание "ЗШМ" АД е единственият специализиран производител на шлифовъчни машини в България" правилно е прието, че това дружество е осъществило нарушението по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, тъй като не е спазило забраната за заблуждаваща реклама. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания член, заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация: 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент. В тази връзка, по отношение на възражението на жалбоподателя за липса на втория и третия елемент от състава на това нарушение настоящият състав го преценява като неоснователно, тъй като в случая посланието, в неговата цялост с внушенията, които създава у потребителите за произхода и характеристиката на предлаганите продукти, имат заблуждаващ характер. Правилна е преценката на органа по конкуренция, че посоченото рекламно послание не е достоверно и има вероятност да въведе потребителите в заблуждение, защото по този начин клиентите на дружеството са подведени, че купуват съответния продукт от "единствения специализиран" производител, т. е. при липса на конкуренти на пазара. Правилен е изводът на КЗК, че това твърдение безспорно му придава несъществуващо конкурентно предимство от естеството да създаде объркване у потенциалните клиенти, че само това дружество може да произведе такива продукти и че то е единствено в България, въпреки наличието на пазара на поне още едно друго дружество, предлагащо същите продукти, с оглед представените от последното брошури и фактури за покупка. Този несъмнен извод, основан на документи, представени по преписката, не се променя от допуснатата и изслушана от ВАС- по искане на оспорващия, съдебно- техническа експертиза-основна и допълнителна /л. 57 и л. 85/, изготвена от вещото лице Валентин Лозев. Като се съобрази с разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът не възприема заключението на вещото лице, което, обсъдено заедно с другите доказателства по делото, макар и добросъвестно изготвено, приема за неотносимо към настоящия спор. Този извод се налага от обстоятелството, че в него са изследвани и съпоставяни/сравнявани/ оборудването и продукцията на двете конкурентни предприятия, без предмета на спора да е по чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 34 от ЗЗК, поради което изводът, че оборудването на санкционираното дружество за производство на шлифовъчни машини е "тясно специализирано, защото има операции, които ЗММ не може да извърши, но има подизпълнители и така се допълва тази гама от операции и последното може да извърши-да конструира всякаква машина", не прави рекламното послание незаблуждаващо, защото въпросът е не как, а дали и предприятието на искателя може да произведе шлифовъчни машини. В тази връзка съдът съобрази предоставената информация от двете страни в производството пред КЗК, обсъдена и от вещото лице, обуславяща извод, че при осъществяване на дейността по производство и ремонт на шлифовъчни машини не се използват обичайни инструменти, а специализирани за това машини - хобел двуколонен, шлайфхобел, фрезхобел, борверг, газорезна машина, струг с ЦПУ и вертикален фрезови център, както и че личният състав на двете предприятия включва лица със знания и опит в областта на металообработването – специалисти в конкретна област, което несъмнено се налага от характеристиките на произвежданите продукти, изискващи не само специални знания, но и специализирани тежки машини за изработката им. Затова в конкретния случай определението "специализиран" не придава на съответното предприятие открояващо го от конкурентите му качество, както твърди жалбоподателя, т. к. самата стопанска дейност, а и личният състав на предприятието, му придават това качество. Иначе казано, ако едно предприятие не е специализирано в производство на такива тежки машини, то не би било производител, а друг участник на съответния пазар. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че определението "единствено" е тенденциозно извадено от контекста на цялото изречение. Значението на тази дума придава разбиране за изключителност, самостоятелност, несравнимост и др. и по начина на нейното представяне в контекста на цялото съобщение, създава впечатление, което може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Затова е налице осъществен състав на заблуждаваща реклама и са неоснователни доводите на жалбоподателя за обратното. Изпълнен е и този елемент от състава на нарушението по чл. 32, във връзка с чл. 33 от ЗЗК и ангажира като последица отговорността на рекламодателя. Така напр. и в решение № 2640 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 13753/2012 г., ІV отд. на ВАС, оставено в сила с решение № 10426 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 5429/2013 г., 5 чл. с-в на ВАС по аналогичен случай. По следващите твърдения в жалбата на оспорващия, че не е целял да наруши конкуренцията на съответния пазар, а да посочи верния факт за своята уникалност следва да се посочи, че при така описаното "предимство", потребителят не би могъл да направи обективна съпоставка, въз основа на която да формира решението си за покупка на продукти от вида на процесните. От друга страна, заключението на вещото лице не опроверга твърдението, че и двете предприятия са "тясно специализирани за производство на шлифовъчни машини". По това възражение на оспорващото дружество следва изрично да се посочи, че предвиденото в чл. 32, ал. 1 от ЗЗК нарушение, с оглед дефиницията в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК по своята правна природа не е резултатно, т. е. за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили реални вреди. Въз основа на коректен анализ на данните по преписката, който извод се налага от представените в двете папки приложения, КЗК е извела обоснования извод, че е нарушена забраната по чл. 32, ал. 2 от ЗЗК, респ. за наличието на всички елементи от състава на процесното нарушение. Релевираните в тази връзка съображения за необосновани изводи по основните въпроси в оспореното решение на КЗК и, че не е проведен обективен анализ на доказателствата, се опровергават от изложените в решението мотиви. Последното от тази група възражения, основани на почти еднаквата абревиатура на наименованията, е извън предмета на настоящия спор. Не намира опора в доказателствата по делото и доводът за необоснованост на решението, предвид липса на аргументиран анализ на относимите норми на ЗЗК. Напротив, с оглед изложеното по-горе се налага изводът, че КЗК точно е спазила чл. 1, ал. 1 от ЗЗК, като съобразила решението си с целта на закона да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Във връзка с наведените в пледоарията твърдения следва да се отбележи, че без значение за настоящия спор са фактите, че "ЗШМ" АД разполага с високотехнологична екипировка, както и с обучени служители в тази насока, които да боравят със стругове и други машини с цифрово управление, които отговарят на най-съвременните изисквания в ХХI век за производство на шлифовъчни машини. Този въпрос касае преценка по друг текст на закона и не би могъл да доведе до различна правна квалификация на допуснатото нарушение. По тези съображения ВАС намира, че КЗК законосъобразно е квалифицирала действията на дружеството-жалбоподател като нарушение по този текст и правилно е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика и е наложила санкция за него. Нито един от тези изводи не се разколебава от доводите в жалбата и тези, развити от жалбоподателя в съдебното заседание на ВАС, нито от представената писмена защита. По тези съображения не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. По изложените съображения оспореното решение в частта досежно наличие на нарушение по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК - заблуждаваща реклама, е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава в тази част следва да се отхвърли. Жалбоподателят не оспорва решението в частта относно размера на санкцията за извършено нарушение, но съдът служебно я преценява като законосъобразна, предвид правилното му определяне като не особено тежко по смисъла на т. 17. 2а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с Решение № 330/17.03.2011 г. и Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК и при правилно приетата липса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид разпоредбата на т. 17а от методиката за определяне на санкции, визираща размер на имуществената санкция за не особено тежки нарушения до 5 %, обоснован е изводът на КЗК, че размерът на санкцията следва да възлиза на 0. 5 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова година, предвид продължителния период от време- от 01.03.2016 г. до момента на постановяване на решението, поради което неблагоприятните последици биха могли да доведат до значителен негативен ефект върху конкуренцията. С оглед приетия за законосъобразен извод на КЗК за извършено от жалбоподателя нарушение на ЗЗК, то обосновано, на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, му е наложена имуществена санкция. Настоящият състав намира за правилно, че то е определено към долната граница, и предвид липсата на твърдения и доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че няма основание тази санкция да бъде изменена в посока намаляване. При определяне на размера органът по конкуренция е спазил изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК-отчел тежестта и продължителността на нарушението по чл. 32 от ЗЗК, като приложил правилно утвърдената от него методика. Санкцията е справедлива и обоснована, от една страна има превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга - не осуетява възможността да осъществява дейността си. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото направените от процесуалния представител на оспорващото дружество искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на тази страна направените по делото разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Направеното от страна на заинтересованата страна искане за заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция ВАС намира за основателно. Заплатената от тази страна сума в размер на 1800 лева е доказана, видно от приложения на л. 111 договор за адв. помощ и фактура на л. 114, поради което и в полза на тази страна следва да бъдат присъдени разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,