Решение № 15340 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2020 г.

Решение № 15340 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хромакс - Трафик" ООД гр. Пещера ЕИК ********* срещу Решение № 280/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 106 по описа на Административен съд /АС/ - Пазарджик за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001319001697-091-001/24.09.2019 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, с който не е признат на жалбоподателя данъчен кредит в размер на 18 625, 80 лв., с прилежащи лихви от 5 750, 02 лв., изменена е декларираната данъчна загуба за 2015 г. с 20 700 лв., и допълнително е установен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 4 097, 82 лв. и 1 421, 54 лв. с прилежащи лихви 1 032, 51 лв. и 213, 25 лв. Според касатора решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Неправилно според касатора не му е признато право на данъчен кредит по издадените му от доставчиците фактури за стоки и услуги. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, в приложени по делото писмени бележки поддържа становище, че решението е правилно и законосъобразно. При постановяването на решението съдът е обсъдил всички доказателства и мотивирано се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Не са налице касационни основания, които да обосновават отмяна на постановеното решение. Претендира присъждане на разноски в размер на 2 085, 23 лв. Върховна административна прокуратура, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Според заключението на участвалия по делото прокурор, при оспорването не се сочат обстоятелства или правни основания налагащи корекция на изводите на първоинстанционния съд. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението е обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АС-Пазарджик е подадена жалба от "Хромакс - Трафик" ООД, ЕИК ********* срещу РА № Р-16001319001697-091-001/24.09.2019 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, с който не е признат на жалбоподателя данъчен кредит в размер на 18 625, 80 лв., с прилежащи лихви от 5 750, 02 лв., изменена е декларираната данъчна загуба за 2015 г. с 20 700 лв., и допълнително е установен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на 4 097, 82 лв. и 1 421, 54 лв. с прилежащи лихви 1 032, 51 лв. и 213, 25 лв. При осъществената от съда проверка относно законосъобразността на РА, е прието следното: актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила установени с ДОПК. При преценка относно съответствието на РА с материалния закон са преценени следните факти и обстоятелства: С оспорения пред АС - Пазарджик ревизионен акт на "Хромакс - Трафик" ООД не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "КОЛОС КОМЕРС" ЕООД, " АГРО ТЕМП" ЕООД, "ЕКОЕНЕРДЖИ САМОКОВ" ЕООД, "ТОП СВ" ЕООД, "ВИОЛИНА СТРОЙ" ООД, "АННА БС" ЕООД, "ДЖИ ЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, " КЕКЕ" ЕООД, "ДИ ВИ СТРОЙКОНСУЛТ" ЕООД, "ДИОГЕН КЪМПАНИ" ООД, "ЕУРО ГРОС" ЕООД, "Д. " ЕООД, "АЛФА 17 БГ ЕООД, "НАНСИ ДИ" ЕООД и "АГРО M2 ОЛИО И ПЕЛЕТС ДИ ОРЛАНДО" ООД и други, за доставка на разнородни материали и услуги - превод на техническа документация за видео-радарни системи, транспорт, тестване, настройки на софтуер, организиране на конферентна проява, рекламни материали, календари, химикалки, бележници, запалки, наем на автомобил, наем офис и МПС, устен превод от английски на български, софтуерна услуга, консултация по обществена поръчка; изработване на уеб сайт, реклама по договор, услуга по договора консултации по изработване на хардуер, счетоводна консултация и др. Решаващият състав е приел, че реалността на доставките по процесните фактури не е подкрепена с никакви доказателства, а напротив, органите по приходите са събрали множество доказателства установяващи нереалност на доставките. Посочено е, че в своята съвкупност липсата на документи за произхода на стоките, кадрова обезпеченост и наличие на търговски обекти на доставчиците, приемно-предавателни протоколи, транспортни документи и доказателства за извършено разплащане, установяват липсата на реални доставки. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при осъществяването на касационната проверка, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки се с това свое задължение настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд гр. Пазарджик като валидно, допустимо и правилно. Не се споделят заявените от касатора в писмените бележки, твърдения за допуснати съществени нарушения на административно и съдопроизводствените правила, При осъществяваната проверка на ревизионния акт, първоинстанционният съд е инстанция по същество и има задължение съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК да извърши преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като част от тази проверка е и спазването на материалноправните разпоредби по издаването му. За да бъде осъществена проверката е необходимо да бъдат надлежно установени всички факти послужили за издаване на ревизионния акт, като се установят спорните въпроси между страните. Не се подкрепя от доказателствата по делото, твърдението на касатора, че е отказано право на данъчен кредит само защото доставчиците не са представили доказателства при извършените насрещни проверки. Освен фактурите и малка част от платежни документи не са представени доказателства, от които да е видно, че родово определените стоки са предадени надлежно от доставчика на ревизираното лице или на неговите клиенти, както и че услугите са извършени. Липсват доказателства за индивидуализацията на стоките, за това как и на кого са предадени. Споделят се изводите на съда, че за реалното осъществяване на доставките не е достатъчно да бъдат представени само фактури и доказателства за плащане, тъй като те са само индиция за наличие на облигационни отношения между страните. В полза на извода за липса на материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит на дружеството е и факта, че процесните фактури са предмет - "реклама по договор", "софтуерна услуга", и т. н. В случая предметът на доставката не може да се обвърже с определен вид работи, с конкретен договор. В този смисъл и предвид тълкуването дадено в решение на СЕС по дело С-271/12, на ревизираното дружество следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Изводите на съда не са в противоречие с решенията на СЕС, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В процесния казус спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност – предаването на стоките и извършването на услугите, наличието на данъчно събитие. С оглед изложеното и като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което трябва да бъде оставено в сила. По тези съображения, решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение