Решение № 6895 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2013 г.

Решение № 6895 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 24e, ал. 3 от ЗАДС вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична чрез юрисконсулт Станков против Решение № 4908/16.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1013/2013 г. по описа на Административен съд София-град, I-во отделение, 5-ри състав, с което е отменено решение № М 47-0653/05.12.2012 г. за прекратяване действието на удостоверение на освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № ВG 005800Е0027/16.12.2009 г., издадено от Началника Митница Столична. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира сторените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба "Мария 971" ООД чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на настоящето обжалване е Решение № 4908/16.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1013/2013 г. по описа на Административен съд София-град, I-во отделение, 5-ри състав, с което е отменено решение № М 47-0653/5.12.2012 г. за прекратяване действието на удостоверение на освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № ВG 005800Е0027/16.12.2009 г., издадено от Началника Митница Столична. За отмени обжалваното решение съдът е приел, че установените с РА задължения не са ликвидни предвид, че същите са оспорени. По делото няма спор по фактите. Не е било спорно между страните, че на "Мария 971" ООД са установени задължения за заплащане на акциз с РА № 3/37/1/2011 от 9.07.2012 г. От удостоверение от 21.05.2013 г. на АССГ, издадено по адм. д. № 1325/2013 г., образувано по жалба на "Мария 971" ООД против РА № 3/37/1/2011 от 09.07.2012 г., издаден от Началник отдел "Последващ контрол" в Митница Столична при Агенция "Митници" е видно, че съдебният състав не се произнасял по искане на основание чл. 157 от ДОПК. Основният спорен момент е правен, а именно отговаря ли "Мария 971" ООД на изискването на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС за издаване на УОАКП. Според чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗАДС началникът на митницата прекратява действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, когато освободеният от акциз краен потребител престане да отговаря на изискването на чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС. В разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС (ДВ, бр. 54 от 2012 г.) приложимата редакция на издаване на решение от 5.12.2012 г. на началника на Митница Столична е регламентирано изискването удостоверението за освободен от акциз краен потребител да се издава на лице, което няма ликвидни и изискуеми публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Данъчните задължения се определят по основание, субекти и размери в съответните данъчни закони, т. е данъчните задължения са винаги определяеми (ликвидни) и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми. Изпълнението на РА е регламентирано в чл. 127 от ДОПК и съгласно ал. 1 от същия законов текст, определеното с РА задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. В ал. 2 е предвидено, че след изтичането на срока по ал. 1 РА подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Следователно, определените с РА № 3/37/1/2011 от 9.07.2012 г. данъчни задължения подлежат на изпълнение. Същите са изискуеми по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Предвид гореизложеното и при наличието на ликвидни и изискуеми данъчни задължения е било налице законово основание за прекратяване действието на издаденото УОАКП. Обжалваното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу решението на началника на Митница Столична. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера на 300 лв., определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение