Решение № 14910 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1370/2018 г.

Решение № 14910 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1370/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. П., ЕГН [ЕГН], против решение № 232 от 22.12.2017 г., постановено по административно дело № 265/2017 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-Я/1559/24.07.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, потвърдена с решение № 28-РД04-0580/04.09.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол. Касаторът твърди, че съдът е нарушил материалния закон и съдопроизводствените правила (касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК), поради което моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ямбол, на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) на основание чл. 27, ал. 5 ППЗСП – Р. П. не е намерен на адреса и няма възможност да бъде извършена социална анкета в дома му. При осъщественият административен контрол от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол с решение № 28-РД04-0580 от 04.09.2017 г. последният е отхвърлил жалбата на П. против заповедта, като е възприел мотивите на долустоящия административен орган и е изложил допълнителни аргументи в същата насока. За да не уважи сезиралата го жалба на търсещия процесната социална помощ срещу същата заповед, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с жалбата административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На база на правилно установените факти по спора съдът е обосновал тезата, че на П. правилно е отказана търсената помощ поради възпрепятстване на извършването на социална анкета и липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, а и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на нормативната уредба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираните пречки от страна на заявителя за установяване наличието на предпоставките по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, обуславящи отпускането й. Преценката на административния орган досежно отказа да отпусне исканата социална помощ е обусловена от създадените препятствия от страна на П. да бъде извършена от социалните работници (два пъти посетили дома му, вторият по конкретна предварителна уговорка с него) изискуемата съгласно чл. 27, ал. 1 ППЗСП социална анкета (по смисъла и съгласно изискванията на § 1, т. 1 от ДР на ЗСП), като след второто уведомление П. не се е явил за справка в Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол (т. е. в случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 5 ППЗСП, посочена от директора като правно основание в заповедта). Извън горното, анализът на събрания доказателствен материал налага извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за подпомагане на П., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право!) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. В заявление-декларацията на Р. П. от 03.06.2017 г. заявителят е посочил като фактическо основание за искането му за отпускане на търсената социална помощ - "всякакви нужди от жизнена необходимост за оцеляването ми през 2017 г.", което не е основание и предпоставка за отпускане на еднократна помощ по смисъла на разпоредбата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Фактурите за капарирани ПВЦ и алуминиеви прозорци и врати, приложени към заявлението, предполагат планиран предварително ремонт, за който лицето е преценило, че може да заплати, а не наложителна подмяна на дограма поради унищожаването и/или повреждането й. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Р. П. отпускане на процесната социална помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,