Решение № 11555 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4501/2023 г.

ВАСОсмо отделение23.11.2023 г.докладчик т Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 66 от 02.03.2023 г. постановено по адм. д. 109/2022 г. по описа на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Ром Азия Груп" ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Църковна независимост" 16 сумата в размер на 42 200 /четиридесет и две хиляди и двеста лева/ представляващи разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница - Варна при Агенция "Митници", чрез юрк. Димитрова, против решение 66 от 02.03.2023 г. постановено по адм. дело 109/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на "Ром Азия Груп" ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Църковна независимост" 16, е отменено Решение с рег. 32-43713/08.02.2022 г. на директора на ТД "Митница Варна", с което е отказано приемането на митническата стойност на декларирани дружеството стоки по 111 (сто и единадесет) броя митнически декларации определена е нова митническа стойност на същите стоки и са коригирани митническите декларации съобразно определената нова митническа стойност на стоките, като са установени публични вземания за досъбиране в общ размер на 1 220 803, 43 лв. мито и 14 802, 72 лв. за ДДС. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че е налице неправилна преценка на събраните доказателства. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваното митническо решение. В условията на евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ром Азия Груп" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Желязкова по съображения изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е Решение 32-43713/08.02.2022 г. на директора на ТД "Митница Варна", с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по 111 броя митнически декларации, с които дружеството е декларирало стоки под режим "свободно обращение" с произход Китай за периода 02.07.2019 г. - 28.11.2019 г. Определена е нова митническа стойност на внасяните от "Ром Азия Груп" ЕООД стоки и са установени дължими суми за досъбиране - мито в размер на 1 220 803, 43 лв. и ДДС в размер на 14 802, 72 лв. лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, дължими от "Ром Азия Груп" ЕООД. При извършена повторна проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ на изброените в решението 111 броя митнически декларации и извършена съпоставка на декларираната от дружеството митническа стойност със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки е констатирано, че декларираните цени са необичайно ниски, поради което митническите органи са счели, че е налице обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно е отказано приложението на метода по чл. 70, § 1 МКС. С отсъствието на данни /място на производство, физически характеристики, качество, репутация, търговска марка / за прилагането на методите по чл. 70, § 2 от МКС е обосновано определянето на стойността по реда на чл. 74, § 3 МКС. В Доклад BG004000/1/8/22.10.2021 г. е описан начинът на изчисляване на новата митническа стойност, като от наличната база данни в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-ІІІА), определената от проверяващите митническа стойност се основава на стойност на сходни стоки, максимално близки по функционални характеристики, които не са с абсолютно същото описание и не са допуснати за свободно обращение в абсолютно същото време с процесните стоки. По делото, по искане на "Ром Азия Груп" ЕООД, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съобразно заключението по която покупката на процесните 277 стоки по процесните 111 броя МД е осчетоводена по съответните сметки и партиди на доставчици с счетоводството на дружеството, като са посочени и съответно заплатените по всяка от фактурите суми, както и неплатените, но подлежащи на плащане суми. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. За да отмени същото, съдът е обосновал извод, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. На първо място съдът е приел, че в случая изискването за надлежно мотивиране при уведомяването на вносителя на основание чл. 22, § 7 от МКС не е спазено, като е прието, че дружеството не е запознато от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане обстоятелства. Прието е, че на дружеството вносител е връчен посоченият по-горе Доклад и от него са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Съдът е приел, че митническите органи не са ангажирали доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност с оглед прилагане на правомощието му да отхвърли договорната стойност на стоките по чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, и да определи митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Според съда, в оспорения индивидуален административен акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. Прието е, че от страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесените стоки. На следващо място, административният съд е приел, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., като е посочено, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74 § 3, на която се е позовал административният орган. В допълнение решаващият състав е посочил, че дори да се приеме, че в конкретния случай митническата стойност на процесните стоки, внесени от жалбоподателя, следва да се определи по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, то отново е налице необоснованост на оспорвания административен акт, поради липса на анализ и аргументи по отношение на митническа декларация, чиято митническа стойност е ползвана за определяне на митническата стойност на стоките. Така мотивиран административният съд е приел, че Директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на Административен съд -Русе за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. При разрешаването на спора Административен съд -Русе е достигнал до обоснован и правилен извод за незаконосъобразност на процесното решение. Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, параграф 1, както и законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. На първо място, следва да се посочи, че в оспорвания административен акт е налице противоречие - от една страна се сочи, че са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред митническите органи. От друга - при отхвърляне приложимостта на предвидените в чл. 74, § 2, б. "а" и б. "б" от Регламент 952/2013 методи, органът посочва, че същите са неприложими, тъй като в митническите декларации, по които е осъществен вносът, не се съдържа достатъчно информация за стоките относно качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, материала и т.н., което не позволява прилагане на съответните методи. В тази връзка следва да се посочи, че за да обосноват основателни съмнения, митническите органи следва да извършат съпоставка на процесния внос с наличната информация, съдържаща се в митническата информационна система и базата данни, като евентуалното установяване на по-високи стойности може да бъде само индикация за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. В конкретния случай, от оспорения индивидуален административен акт изобщо не става ясно как е формиран извод, че са налице необичайно ниски цени на стоките съобразно декларираната им договорна стойност. Посочва се единствено, че е открито разминаване със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но не е посочено какъв е този размер и на какви обективни данни почива. Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. В случая, при определяне на новата митническа стойност за внесените стоки по митническите декларации подадени от дружеството за периода 02.07.2019 г. - 28.11.2019 г. митническите органи се позовават на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. По силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. При издаването на административният акт само формално органът се е позовал на относимата правна уредба. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт относно използваната информация за определяне на митническата стойност по реда на 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. /Подробни допълнителни мотиви по дела между същите страни Върховният административен съд е изложил в решение 2505/09.03.2025 г. по адм. дело 6550/2022 г. и решение 9123/02.10.2023 г. по адм. дело 1835/2023 г./ По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на "Ром Азия Груп" ЕООД разноски в размер на 42 200 лв., съобразно представен списък и договори за заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно завишено, доколкото е под минималния размер по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговорената и платената сума за адвокатско възнаграждение е съобразена с фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение